Акцентът в обиколката на Меркел в трите африкански страни гласеше: "Трябва да правим повече за тези държави, отколкото досега, защото това е в наш собствен интерес". А този интерес е много ясно дефиниран: да намалее броят на мигрантите.
Германски правителствен ръководител за пръв път посещава Мали, Нигер и Етиопия, а това говори красноречиво за досегашната политическа незаинтересованост на Германия към един от най-бедните райони в света. Сега обаче се отваря нова страница - поне такова е огласеното намерение. Не че през последните години липсваха концепции за Африка, но те тъй и не се превърнаха в политически приоритет.
Да видим все пак колко дълго ще се оцелее вниманието на канцлерката към Мали, Нигер и Етиопия. Политическият анонс „Да се преборим с причините, пораждащи миграцията” звучи наистина красиво. Пита се обаче: какви конкретни мерки ще се предприемат?
Хроничният дефект на помощите за развитие
Да вземем например Мали и помощите за развитие. От много години Германия и други държави наливат стотици милиони евро под формата на помощи за развитие в тази огромна страна. Парите отиват за проекти за децентрализация, за обучение на общински и регионални политици, на държавни служители. Всичко това обаче не е довело до реална децентрализация. Защото централното правителство в Мали всъщност не е готово да даде на общините и регионите в страната повече власт, което винаги означава – и повече пари. То предпочита самó да разпределя средствата, които международната общност отпуска. А докато регионите зависят изцяло от благоволението на добре охранените политически елити в столицата Бамако, не можем да очакваме каквито и да било промени в тази държава.
Друг пример: Нигер и сътрудничеството в областта на сигурността. Европейски полицаи и митничари обучават на място своите нигерски колеги, например как по-добре да пазят границите. Защото от Нигер в Либия годишно влизат по 120 хиляди мигранти, чиято крайна цел е Европа. Каналджийската мафия печели много добре от бизнеса с мигрантите. Добри пари прибират и много хора, които навремето са били в туризма, преди секторът да се срине заради липсата на сигурност в страната. Междувременно много бивши екскурзоводи са сменили занаята и днес припечелват покрай мигрантите. Полицията също не остава на сухо, защото си затваря очите за потока от мигранти, прехвърляни през пустинята към Либия. Конкретно това означава, че властите в Нигер трябва да започнат да преследват каналджиите и корумпираните полицаи. Иначе просто нищо няма да се промени. А докато пред местните хора не се открие някаква смислена икономическа перспектива, те няма да се откажат от престъпния бизнес с мигрантите. Засега няма и следа нито от едното, нито от другото. Липсват и конкретни проекти.
В самото начало на пътя
В най-добрия случай трябва да гледаме на посещението на Меркел в трите африкански страни само като на едно добро начало. Началото на един ангажимент, който може да има успех единствено, ако в продължение на десетилетия си сътрудничим с тези държави. И ако бъде намерен начин за ефективен контрол над процеса на сътрудничество. В противен случай намерението за преборване с причините, пораждащи миграцията, ще си остане само един кух лозунг.