Кюрдите: Защо Германия се държи така?
27 септември 2017Кюрдите в Северен Ирак тържествуват след референдума за независимост, докато централното правителство в Багдад и съседите Турция и Иран повишават градуса на заплахите. Освен Израел - единствената държава, която подкрепя стремежа на кюрдите към независимост - на международната сцена почти никой не споделя радостта на кюрдите.
Германия също е критично настроена към референдума в кюрдските територии. Външният министър Зигмар Габриел във вторник отново даде израз на тревогата си. Според него решението за референдума било взето „без да се обръща внимание на резервите и предупрежденията и в противоречие с единодушните препоръки на международната общност". Габриел добави още, че референдумът няма обвързваща законова сила – най-вече по отношение на принадлежността на тъй наречените „спорни територии".
Опасно дрънкане на оръжие
Тук се има предвид най-вече богатият на петрол регион около Киркук. Тази територия всъщност не принадлежи към автономния регион Кюрдистан, но се контролира от кюрдските пешмерги, след като така наречената „Ислямска държава” в голяма степен беше прогонена. Централното правителство в Багдад е особено разгневено от факта, че референдумът беше проведен и в този регион. И тъкмо тук конфликтът може да ескалира. Най-вече шиитските въоръжени групировки вече заплашително дрънкат с оръжие на фона на евентуалното отцепване на тази територия. Тъкмо поради това германският външен министър предупреждава двете страни в конфликта „да избягват ескалацията и да не предприемат едностранни стъпки към независимост или към принудителни мерки."
Пред Общото събрание на ООН Зигмар Габриел вече призова да бъде „подсилена демократичната и единна държава Ирак и да не се допусне едностранните действия на един отделен регион да създадат опасност от дестабилизация. Много кюрди реагират с неразбиране на отрицателната позиция на Германия към тяхната независимост. Ферхад Сейдер от университета в Ерфурт обобщава така настроенията на много свои кюрдски сънародници: „Надявахме се, че Германия най-малкото ще се държи настрана. Още повече, че тук живеят много кюрди, а Германия изигра важна стратегическа роля за въоръжаването на кюрдите", казва той в интервю за ДВ.
Народ без държава
И наистина, когато през 2014 година кюрдите се оказаха последният отбранителен рубеж срещу терористите от „Ислямска държава”, Германия ги подкрепи с оръжие и с военно обучение – въпреки острите протести на Турция. Анкара се опасява, че, въпреки изричното споразумение, германски оръжия в крайна сметка могат да попаднат в ръцете кюрдите от другата страна на границата – в Турция. В Турция живеят около 20 милиона кюрди и те представляват най-голямата кюрдска общност в региона, където в общо четири държави живеят навярно 40 милиона кюрди. Кюрдите са един от най-многочислените народи по света, който си няма своя държава.
Около 140 германски войници са стационирани в Северен Ирак, близо до регионалната кюрдска столица Ербил, където тренират кюрдски пешмерги. Старите пушки на кюрдите бяха подменени с германски автомати Г36, а противотанковите ракети „Милан" свършиха отлична работа на пешмергите в борбата им срещу „Ислямска държава”. Тези гранатомети се оказаха ефикасно оръжие не само срещу танковете и бронираните коли, които терористите от ИД заграбиха в голямо количество след превземането на Мосул през 2014 г., но и срещу атентатори-самоубийци, които използваха коли-бомби. Германия достави общо 60 такива гранатомета, а това оръжие придоби такава популярност, че междувременно хората в кюрдските територии масово кръщават децата си „Милан".
Още оръжие и санитарно оборудване
Германските оръжейни доставки продължават и в момента. На 19 септември на летището в Ербил кацна поредният транспортен самолет с германско военно оборудване. На борда си той носеше материали за предпазване срещу химическо и биологическо оръжие, включително и специално оборудвани камиони, санитарни материали и оборудване за обезвреждане на експлозиви. Само гранатомети „Милан" нямаше, въпреки изричното настояване на кюрдите. Тези оръжейни системи вече не се произвеждат, а самата Германия разполага с ограничени запаси.
В момента германското правителство се надява, че доставените от него оръжия няма да се използват в един назряващ, пореден вътрешно иракски конфликт. Преди няколко дни към говорител на германското Външно министерство беше отправен въпросът на чия страна ще бъде Бундесверът, ако избухне конфликт между иракчани и кюрди. Отговорът му беше колкото соломоновски, толкова и безпомощен: „Ние не сме нито за иракчаните, нито за кюрдите, ние сме за едно добро бъдеще на Ирак. С тази цел централното и регионалното правителство трябва да си сътрудничат". След референдума обаче базата за такова сътрудничество съвсем изтъня.