Краят на големите надежди за Близкия изток

На 13 септември 1993 година израелският премиер Ицхак Рабин и палестинският лидер Ясер Арафат си подават ръце в присъствието на американския президент Бил Клинтън. Преди това двамата политици са подписали споразумението от Осло, в което е предвидено двете страни взаимно да се признаят. Ясер Арафат, Ицхак Рабин и Шимон Перес бяха удостоени с Нобеловата награда за мир. Надеждите за мир обаче не се сбъднаха.

Тези кадри обиколиха света. На 13 септември 1993 година израелският министър-председател Ицхак Рабин и палестинският лидер Ясер Арафат си стиснаха ръцете в градината с розите на Белия дом. Американският президент Бил Клинтън беше свидетел на историческото ръкостискане между двама заклети врагове, които искаха да поемат по нов път. По време на церемонията Ицхак Рабин изрази това по следния начин: "Ние воювахме срещу палестинците. Сега им казваме ясно: Стига кръв и сълзи! Стига толкова".

Двете страни - Израел и ООП се признаха взаимно след дълги преговори в Осло. В подписаната „Декларация на принципите“ двете страни се договориха да сложат край на насилието, а палестинците да поемат самоуправлението в части от Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа по време на петгодишен преходен период.

"Процесът от Осло е мъртъв"

Изглеждаше, сякаш за първи път е възможно да се постигне решение на един десетилетен конфликт. За съжаление това беше само кратко примирие. Днес, 25 години по-късно, духът на Осло и обещанието за дълготраен мир са потънали в забрава. Сегашният президент на палестинските територии Махмуд Абас е дълбоко разочарован. "Процесът от Осло е мъртъв. Израел го прекрати".

През 1993 година Йоси Бейлин е зам.-министър на външните работи на Израел. Той е считан за един от архитектите на споразумението от Осло. Твърди, че точките, довели до провала на споразумението, са били заложени в самото него. "Грешката се състоеше в това, че ние не използвахме благоприятния момент, когато Клинтън беше президент, Рабин - министър-председател, а Арафат промени позициите си, за да сключим дълготрайно споразумение с палестинците. Вместо това избрахме варианта за временно споразумение, което даде пет години време на радикалните сили и от двете страни да го провалят. И те успяха", казва той.

Много скоро недоверието и насилието започват да доминират в ежедневието на Близкия изток. Атентати, извършвани от двете страни, наливат вода върху мелниците на онези, които са против договореностите. Убийството на Ицхак Рабин от един ултраконсервативен евреин през 1995 година маркира началото на провала. Ислямисткото движение Хамас засилва своето влияние в средите на палестинците, а под ръководството на Бенямин Нетаняху, Израел започна да изгражда все повече селища в окупираните територии.

Сегашното палестинско ръководство обвинява най-вече Нетаняху за провала на мирния процес. "За 25 години той успя да върне израелците и палестинците там, където се намираха през 1992 година. От река Йордан та чак до Средиземно море, включително и в ивицата Газа, има само една сила. И това е окупационната сила Израел", твърди генералният секретар на ООН Саеб Ерекат, който през 1993 година е един от преговарящите от палестинска страна.

Договореностите от Осло предвиждаха да бъде сключен окончателен мир до 1999 година, но от 1993 година насам се провалят всички възможни кръгове на преговори. В някои части на Западния бряг и до днес съществува палестинско самоуправление, но най-основните  въпроси си остават спорни. Става дума за еврейските селища на окупирания Западен бряг на река Йордан, за границите на една бъдеща палестинска държава, за статута на Ерусалим.

А след встъпването в длъжност на новия американския президент Доналд Тръмп бяха създадени факти, които правят подновяването на мирния процес почти невъзможно. Доналд Тръмп премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим, а израелският премиер Нетаняху вижда в този акт потвърждение за своята политическа линия. "Без Ерусалим като столица на Израел няма да има мир. Призовавам всички държави, които се стремят към мира, да признаят Ерусалим за столица на Израел и да преместят посолствата си тук", заяви той.

"Сделката на века"

Още преди доста време Доналд Тръмп обяви т.нар. "сделка на века". Не е ясно дали тази "сделка" ще се базира на решението за две отделни държави, на частична анексия на Западния бряг, на конфедерация, или всичко ще остане в досегашното си неизяснено положение. Американският президент има намерение да оповести детайлите от своя мирен план още до края на тази година.

Мнозина не са загубили изцяло надеждите си за възобновяване на мирния процес. Йоси Бейлин, едно от основните действащи лица от мирния процес в Осло, смята, че не е възможно задълго да се запази сегашната ситуация:

"Ние познаваме палестинците много добре и те нас – също. Ако в Израел дойде на власт държавник, който е готов да поеме рискове в името на мира, включително и да рискува живота си, ще настъпи мир. Същото се отнася и за палестинската страна", казва Бейлин.