Кой плаши българите с мигрантите?

Дори и само тези няколко заглавия в българската медии от последните седмици илюстрират прекрасно настроенията в страната: „Пуснем ли бежанците, свършваме като държава“, „За мигрантите връщане назад няма", "През май потоците тръгват през България“...

От друга страна напрежението се подклажда от изявления на някои европейски политици - например на австрийския канцлер Вернер Файман и на вътрешната министърка на алпийската държава Йохана Микл-Лайтнер - според които се подготвят алтернативни маршрути, вкл. през България, а самата България може да бъде залята от над един милион бежанци и мигранти.

Защо плашат народа?

София твърди, че е предприела необходимите действия, за да се справи с евентуална нова бежанска вълна. Президентът Плевнелиев уверява, че ситуацията по българските граници е под контрол, а премиерът Борисов - че властите са подготвени да реагират при нужда. Същевременно министър-председателят твърди, като се позовава на МВР, че към момента няма индикации за насочване на големи бежански потоци към България. Единствен депутатът Валери Симеонов от Патриотичния фронт заяви открито, че бежанската заплаха за България се преекспонира. По думите му, преповтаря се шаблонната теза по аналогия с това, което се случва в съседни държави, създава се чувство за обреченост и апокалиптичност, а народът бил сплашван.

Въпросът за управлението на мигрантските потоци се оказа ключов аргумент в сключената на 17 март сделка между ЕС и Турция. Специално за ДВ българският външен министър Даниел Митов поясни, че споразумението трябва да позволи на европейските държави да се фокусират изцяло върху външните граници на общността, на тях да заработят ясни и точни механизми за контрол на миграционните потоци, след което усилията да бъдат насочени към репатрирането на тези огромни маси от хора. „Връщането на икономическите мигранти трябва да се превърне в европейска политика, а не да бъде отговорност на националните държави“, убеден е първият български дипломат.

Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика смята, че безконтролната ситуация по границите се е превърнала в стигма за германската канцлерка Меркел - заради подозренията, че правителството не е в състояние да контролира не само границите, но и процесите като цяло. „Всъщност трябва да си даваме сметка, че сделката с Турция е основна крачка в преобръщането на тази перспектива. Спирането на излизащите от Турция, но и връщането обратно на онези, на които им е отказан бежански статут, дава на много европейски политици надеждата, че контролът може да бъде възстановен. За Меркел това означаваше загуба на гласове в три германски провинции, и доведе до възход на една антиевропейска партия, която от доста време търси платформа и тема. Но това е феномен и в други европейски страни“, каза Чернева за ДВ.

Техники за възпиране

Освен известните мерки, като телената ограда по границата с Турция, електронното наблюдение и засилената полицейска или военна охрана, България прилага също и други тактики за възпиране на мигрантите: физическо насилие и отблъскване на пришълците обратно в Турция, грубо и нехуманно отношение към тях, посегателства към личните им вещи и пари, а напоследък и активна медийна пропаганда. Нейната цел, от една страна, е да напомня за нескритата неприязън на българското население към „пришълците отвън“, а от друга да им покаже какво ги очаква в България - порутени, оставени без осветление и канализация някогашни казарми, в които могат да бъдат настанени. И понеже информацията се разпространява бързо, идеята за използване на пътя през България става неприемлива за все повече бежанци и мигранти.

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) вижда и още една причина за това: „Само през последните няколко дни сръбските гранични власти са върнали обратно у нас над 200 човека, а може би и повече. И за тях това е ясна демонстрация, че преминаването по българското трасе е невъзможно, защото рискуват да бъдат върнати от сръбската граница“, казва Безлов.

В тази връзка експертът вече не е сигурен дали ще има нова бежанска вълна към България. Особено след влизането в сила на споразумението с Турция, което вече дава резултат, по думите на Безлов: "През последните дни в Гърция влизат едва по 100-200 човека, а по двайсетина души на ден стигат до българската граница. С това сме се върнали към нивата от 2014 година", казва той.

Въпреки това, ако тези хора не продължат към Сърбия, в страната ще останат 6-7 хиляди души, за които България ще трябва да се грижи. "А ние имаме капацитет едва за около десетина хиляди мигранти“, с тревога признава Тихомир Безлов от ЦИД.