Кой има интерес от смъртта на Иванович?

Оливер Иванович бе една от най-интересните политически фигури в Косово, което преди десет години обяви своята независимост от Сърбия. От 1999 година насам той бе лидер на сръбското малцинство в Косово. Днес в частично признатата държава живеят общо 1,8 млн души, като около 120 000 от тях са косовски сърби.

"Като светъл лъч надежда"

Иванович бе един от малкото политици, които говорят албански и поддържат добри контакти с албанското мнозинство в страната, отбелязва в тази връзка "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Вестникът допълва: "Там, където други се заиграваха с различни митове и емоции, Иванович залагаше на прагматичност и полагаше усилия за намирането на баланс между различните интереси. По времето, когато Белград все още настояваше за тотален бойкот на институциите в новосъздадено Косово, сърбинът вече се застъпваше за правото на сръбското малцинство да участва в политическия живот на новата държава", пише изданието. Той бил убеден, че само по този начин сърбите ще успеят да защитят своите интереси в новосъздадената държава – въпреки или дори тъкмо заради това, че те не признават прокламираната през 2008 година независимост от Сърбия. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" пише, че Иванович е бил ценен и от Запада и припомня, че по време на посещението на Ангела Меркел в Косово през 2005 година, която по онова време още не беше канцлер на Германия, тя се срещна именно с Иванович.

"В началото на 1990-те години чуждестранните журналисти възприемаха Иванович като радикален сръбски националист и горещ привърженик на тогавашния югославски президент Слободан Милошевич. Той обаче поне беше готов да се среща и да разговаря открито с журналисти от чужбина", пише Ерих Ратфелдер в портрет на Оливер Иванович, публикуван в "Тагесцайтунг". На фона на ситуацията от началото на 1990-те години, когато сръбското малцинство в Косово бе под влиянието на крайни националисти и престъпни елементи, а и бе дирижирано от тайните служби на съседна Сърбия, Иванович изглеждаше като светъл лъч надежда, коментира Ратфелдер, но припомня и това, че през 2014 година политикът е бил осъден от международната мисия "EULEX" на девет години лишаване от свобода заради военни престъпления срещу четирима албанци. През 2017, при повторното разглеждане на случая от друга съдебна инстанция, Иванович бил пуснат на свобода, тъй като се преценило, че вината му не е доказана, посочва още авторът.

"Неговите неразкрасени описания на състоянието в Косово му създадоха и много врагове сред албанския елит в Прищина, сред сръбските националисти в Белград и Митровица, както и сред представителите на международната общност, посочва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Вестникът припомня, че срещу Иванович е бил извършен атентат още през 2005 година, а независимият му характер му създал и конфликти със сръбския президент Александър Вучич.

Защо точно на този ден?

"Зюддойче Цайтунг" вижда нещо символично в това, че смъртоносните изстрели срещу Оливер Иванович са дошли точно в деня, в който преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина е трябвало да бъдат възстановени след твърде дълго затишие. След убийството на сръбския политик обаче сръбската делегация незабавно е напуснала преговорите в Брюксел, провеждащи се под егидата на ЕС. Според германското издание, убийството на известния сръбски политик може да предизвика нова нестабилност в Косово.

Според "Тагесцайтунг", убийците на Иванович биха могли да са от най-различни политически среди и географски части на региона. "Със сигурност има например някои сръбски екстремисти, които са изпитвали желание да си разчистят сметките с "предателя"", твърди изданието. Също така обаче е възможно да става дума и за бизнес партньори, които са решили сами да си "уредят сметките", или пък за албанци от ръководството на бившата Армия за освобождение на Косово (АОК), които скоро ще бъдат изправени пред съда и са се опасявали от неговите показания.

64-годишният Оливер Иванович остави жена и три деца.