Когато нормални хора се превръщат в убийци

Кореспондентът на ДВ Ерик Понда решил, че това е краят. Миналата година на връщане от едно интервю колата му се развалила и той я подкарал бавно в самия край на пътя. Но отнякъде изникнал пешеходец, когото той закачил за единия крак. И тогава започнал адът: от съседните къщи наизлези гневни хора и започнали да го линчуват. Изпочупили цялото му техническо оборудване и ограбили всичко от колата. За щастие отнякъде се появила полицейска кола и това му спасило живота. "Ако не бяха полицаите, вероятно щяха да ме запалят заедно с колата", казва кореспондентът на ДВ.

Той подал оплакване в полицията, но нищо не се случило. "Не можеш да докажеш, кой е извършителят", казва той. В района на Момбаса подобни нападения са ежедневие, допълва журналистът.

Повече от 500 жертви годишно

През 2011 г. за първи път полицията в Кения въведе в криминалната статистика термина "линчуване" - като форма на саморазправа. Равносметката за една година: 543 жертви. В Уганда пък през 2014 година са били регистрирани 582 случая на убити хора чрез линчуване, което прави по 1,6 случая на ден. В Малави през последните няколко месеца 16 души са били умъртвени по най-жесток начин, по данни на ООН.

В Южна Африка наричат "слагане на пръстен" един жесток ритуал за умъртвяване - нахлузване върху тялото на автомобилна гума, напоена с бензин, при което нароченият за престъпник изгаря жив и в адски мъки. Всяка година има по няколко такива случаи на саморазправа.

Дори политиците не са застраховани срещу такива посегателства. През април в столицата на Нигерия, Абуджа, разгневена тълпа от хора наобиколила един сенатор, разкъсали му дрехите и изписали върху тялото му унизителни обиди. Причината за хорския гняв: в социалните мрежи се били появили информации, че въпросният политик бил забогатял незаконно.

Защо нормални хора се превръщат в убийци?

Криминоложката Гейл Супер от Университета в Кейптаун вижда причините за това в тежките социални проблеми в африканските страни и огромната пропаст между бедните и богатите. "Най-много случаи на линчуване се регистрират в бедните квартали - там, където кражбите са се превърнали в бич за хората", казва тя. Не бива също така да се забравя, че колективните действия, в случая - линчуване, засилва чувството за принадлежност към дадена общност. "С действията си хората искат да покажат, че тяхната общност няма да толерира престъпната дейност", добавя експертката.

В Африка много хора смятат саморазправата за по-ефективно средство срещу престъпността, отколкото е полицията. В редица африкански страни органите на реда страдат от липса на персонал. Наскоро шефът на полицията в Нигерия се оплака, че в целия щат Нигер имало по-малко от 8 хиляди полицаи, което прави по един полицай на близо 500 души население. Да не говорим за това, че в повечето страни в Африка полицаите са смятани за изключително корумпирани и демотивирани да си вършат свястно работата.

"Много хора просто не вярват на полицията и се съмняват, че тя може да направи нещо срещу високите нива на престъпност", казва за ДВ Лизет Ланкастър от Института за изследване на сигурността в ЮАР.

Зони на беззаконие

Този проблем е най-силно изразен в големите градове. "Често полицията идва твърде късно - когато други хора са открили жертвата. За жителите на такива квартали сякаш не съществуват закони", казва Ланкастър. И тя няма предвид само полицията, но и отсъствието на традиционните авторитети, които да се грижат за реда и спокойствието на гражданите.

След своя инцидент кореспондентът на ДВ Ерик Понда също няма да запомни полицаите с нищо добро. Вярно е, че тяхната поява е прекратила линчуването му, но пък впоследствие полицията не е направила нищо за разкриване на извършителите. "Един ден може просто ей така да загубиш всичко, дори живота си" казва той. Оттогава Понда винаги има едно наум, когато се движи по улиците на Момбаса.