"‘Капиталът‘ на Маркс се базира на една основна заблуда"

С него разговаря редакторката на Дойче Веле Жан Данхонг.

Ж. Данхонг: В часовете по политическа икономия в Китай ни учеха, че работникът продава работната си сила на капиталиста срещу някакво възнаграждение. А разликата между стойността, която той създава, и заплащането на неговия труд е принадената стойност. Капиталистът има интерес да държи заплащането възможно най-ниско, за да увеличи принадената стойност. Тази експлоатация обаче все някога става непоносима и работниците въстават в опит да свалят капитализма. Това ли е, грубо казано, съдържанието на „Капиталът"?

Бернд Циземер: Да, бихме могли да кажем така, макар че "Капиталът" е невероятно всеобхватен труд. Но основната му теза наистина е, че работниците биват експлоатирани, и че няма друг изход от тази експлоатация освен революцията. Когато е писал "Капиталът", Карл Маркс е преследвал две цели: да опровергае класическите икономически теории и да даде на работническото движение теоретична основа за събарянето на капитализма.

ЖД: Маркс наистина е чакал през целия си живот капитализмът да падне. Освен това той е предричал победата на комунизма. И двете неща обаче не се случват. Къде е грешката му?

Бернд Циземер: Мисля, че цялата му теория се базира на една основна заблуда. Той е гледал на труда като на единствен източник за създаването на стойност и явно е пропуснал да забележи, че капитализмът функционира не благодарение на експлоатацията на труда, а благодарение на непрекъснатия технически прогрес. Маркс е подценил останалите източници на богатство, а именно - иновациите, предприемаческата инициатива и техническия прогрес. Интересно е обаче това, че в "Капиталът", както и в "Комунистическия манифест" се срещат пасажи, в които авторът говори за това, че победният ход на капитализма ще доведе до отмирането на всичко остаряло и окончателно ще премахне остатъците от феодализма. В тази връзка смея да твърдя, че Карл Маркс е първият истински теоретик на глобализацията.

ЖД: Щеше ли Маркс да бъде по-добър икономист, ако не се беше осъзнавал и като революционер?

Бернд Циземер: На практика той е водил три различни живота, най-важният от които за него лично е бил този на революционера. Едва на второ място той е бил икономист, и на трето - философ.

ЖД: Вярно ли е, че когато е бил готов с първия том на "Капиталът", Маркс не е имал пари, за да го изпрати по пощата на издателя?

Бернд Циземер: Точно така. В писмата си до Енгелс той е писал например, че месарят стои пред вратата му и си иска парите, а той няма с какво да му плати. Молел е приятеля си да му изпрати пари, за да не влезе в затвора за дългове. През цялото време, докато е писал "Капиталът", Маркс е бил финансово много зле. Положението му се подобрява чак когато Енгелс влиза във владение на наследството, завещано му от семейството, с което той отпуска един вид пенсия на Маркс.

ЖД: Трябва ли днешните студенти-икономисти да четат "Капиталът". Колко актуален е Карл Маркс днес?

Бернд Циземер: За да станеш добър икономист не е нужно да четеш Маркс. Повечето от неговите теоретически тези или са много остарели, или са били поначало грешни. В същото време си заслужава трудовете му да бъдат четени, защото те съдържат огромен брой интересни мисли. Бих препоръчал на всеки икономист, както и на всеки образован човек, да прочете Карл Маркс. Не съм сигурен дали това трябва да бъде точно "Капиталът", чийто първи глави представляват твърде сухо и скучно четиво. По-скоро бих препоръчал на хората да прочетат "Комунистическия манифест". Той е много добре написан и е част от литературния канон в Германия. По-скоро него бих препоръчал, отколкото "Капиталът". 

Бернд Циземер е дългогодишен главен редактор на вестник „Ханделсблат". В младежките си години той е бил привърженик на комунистическите идеи, но по-късно се дистанцира от тях. За себе си казва, че е навярно единственият човек в Германия, който два пъти е чел основните трудове на Маркс.