Какво гигантско лицемерие!
Общественото мнение отдавна осъди Тони Блеър, който навремето последва Джордж У. Буш във войната в Ирак, воден най-вече от желанието да блесне като световен политик и най-близък съюзник на американския президент. Блеър излъга парламента и народа си, тъй че носи част от вината за кръвопролитията и хаоса в Близкия Изток. А и мнозина бяха убедени, че това е точно така. И все пак дългото чакане си струваше, защото сега докладът на специалната разследваща комисия за участието във войната в Ирак съвсем ясно посочва как и защо беше допусната най-голямата политическа грешка в следвоенната история на Великобритания.
Блеър си е послужил с измама
Авторът на доклада, бивш високопоставен правителствен чиновник, с безкрайно търпение е събрал всички детайли и с тяхна помощ нанася на Тони Блеър един безшумен, но перфектен унищожителен удар. Тъкмо в политическия хаос, който днес цари във Великобритания, старият правителствен апарат за пореден път демонстрира своите качества. В един обем от два и половина милиона думи, сър Джон Чилкът подробно онагледява как през 2002 година Блеър е взел решение да воюва и чак след това си е нагласил нужната аргументация.
Присъдата на докладчика е недвусмислена: през 2003 година не е имало причина и юридическо основание за нахлуване в Ирак. Информациите на тайните служби за предполагаемото наличие на оръжия за масово поразяване в Ирак бяха съмнителни. Липсваше международно-правно оправдание за война. Блеър заобиколи Съвета за сигурност, изпрати войниците на фронта с отчайващо лоша екипировка и претърпя пълен провал в нехайното планиране за времето след войната.
Преди интервенцията британците масово излязоха на улицата. Хората инстинктивно разбираха, че ги лъжат, че нито Саддам Хюсейн има оръжия за масово унищожаване, нито пък Великобритания се намира под „непосредствена опасност”. Блеър обаче пренебрегна съпротивата както на своите избиратели, така и на партньорите Франция и Германия. Неговата грандомания го хвърли в прегръдките не на другиго, а тъкмо на Джордж У. Буш. Двамата вкараха Великобритания в една война, която завърши катастрофално. Докладът много внимателно конструира връзката между тогавашната инвазия и положението в днешен Ирак.
Освен всичко друго, с измамата, която използва, за да влезе във войната, Тони Блеър излъга доверието на своите избиратели. Той изви ръцете на собственото си правителство и блокира механизмите, контролиращи изпълнителната власт. Така той положи основите на омразата и съпротивата, които днес се надигат срещу политическия елит. Тъкмо Блеър извърши първородния грях, който днес подхранва недоверието към политиците.
Историята вече осъди Блеър
Вчера видяхме един бледен и състарен Тони Блеър, който с треперещ глас говореше за скръб и съжаление. Но този човек очевидно още не е разбрал за какво става дума. Защото още в следващото изречение ни сервира старите, отегчителни оправдания: светът бил по-добър без Саддам, а атентатите от 11-ти септември променили всичко на планетата. Днешният тероризъм в онзи регион изобщо не бил резултат от интервенцията, твърди Блеър.
Какво гигантско лицемерие! Тони Блеър продължава да защитава нещо незащитимо: цялата верига от безумни политически и военни грешки, собствената си сбъркана оценка и безграничната си самомнителност.
„С теб съм, каквото и да става” – писа британският премиер през лятото на 2002 година до американския президент Буш. Тези думи трябва да бъдат изсечени върху надгробния му паметник – като вековечно предупреждение срещу евтиното следовничество и срещу политическото лицемерие. Докладът на сър Чилкът окончателно разби имиджа на Тони Блеър.
По време на неговия мандат бяха постигнати и успехи – например мирният договор в Северна Ирландия. Всичко това обаче ще бъде затрупано от руините на Иракската война. Още не се знае дали Тони Блеър няма да се изправи и пред съда. Но присъдата срещу него вече е произнесена – от историята. Тони Блеър завинаги ще си остане онзи политик, който въвлече страната си в една сбъркана война по сбъркани причини и със сбъркан план.