Италианският отговор на кризата

През 2011 година, в разгара на финансовата криза, италианският скулптор Маурицио Кателан разположи на площада пред борсата в Милано инсталация, представляваща гигантска ръка, показваща среден пръст. Скулптурата все още е на площада пред борсата и напомня, че банковата и финансовата кризи далеч не се отминали. Банките трудно отпускат кредити на фирмите. В балансите си те държат и много лоши кредити. Италианците изливаха яростта си срещу цялата система. Те протестираха дълго и накрая избраха един социалист за премиер, който да задвижи нещата напред - харизматичният Матео Ренци, бивш кмет на Флоренция.

Болникът на Европа

Италианският премиер Матео Ренци иска реформи и ново начало. Той е на власт от половин година и непрекъснато се опитва да обнови правосъдната система, икономиката, образованието и държавната администрация. Въпреки това през лятото Италия отново изпадна в лека рецесия. Безработицата в страната е над 12 процента. Трудещите се и фирмите страдат от високите данъци, които отиват главно за погасяване на държавните дългове. Икономистът Тито Бьори не е оптимист като премиера Ренци. Бьори е преподавател в университета в Милано и следи отблизо реформаторския плам на премиера Ренци и реакциите на ЕС. "В момента Италия е болникът на Европа. Трудно е да се каже дали това ще бъде дълъг процес на свиване на икономиката или само кратка рецесия. Сегашните годишни доходи на италианците отговарят на годишните доходи от 1989 година. Тоест ние загубихме 25 години, през които други страни увеличаваха благосъстоянието си", казва Тито Бьори.

Прекомерен реформаторски плам

Всички реформи, които иска да проведе Матео Ренци, са принципно правилни, твърди професор Бьори. Години наред Италия все отлагаше решаването на проблемите. Закостенелият трудов пазар например трябва да бъде реформиран. Ренци обаче иска да извърши много реформи наведнъж. Преди няколко дни премиерът предложи план за действия за 1 000 дни и реформи на образователната и правосъдната системи. "В известен смисъл намеренията на Ренци са прекалено обхватни. Той се заема с много неща наведнъж, но не довършва нещо докрай", казва още икономистът Тито Бьори. До края на годината Матео Ренци е и ротационен председател на ЕС. Той иска да използва ротационното председателство, за да смекчи политиката на икономии в еврозоната. Тито Бьори смята, че ЕС трябва да помага на закъсалите държави с повече инвестиции и по-големи разходи. "Германия трябва да е наясно, че все някога проблемите на периферните страни от еврозоната ще окажат въздействие и върху Германия. Затова проблемите на Италия са проблеми и на цялата еврозона", казва Тито Бьори.

Италианският премиер Матео Ренци иска, подобно на френския президент Франсоа Оланд, да смекчи отрицателното отношение на Германия и другите стабилни страни в еврозоната спрямо отпускането на повече държавни инвестиции за съживяване на конюнктурата. Ренци смята, че е не прав път. От друга страна общите дългове на страната са вторите по големина в цялата Еврозона. Те съставляват 132 процента. За момента финансовите пазари отпускат пари на Италия на поносими лихви. Никой не знае обаче, колко дълго ще се задържи това доверие.

Италия поне отпочна реформите

ЕЦБ, която се ръководи от италианеца Марио Драги трябва да смекчат до известна степен натиска над задлъжнелите икономики чрез политика на "евтини пари", смята Тито Бьори. "Италия е в рецесия, а същевременно банките трябва да увеличат собствения си капитал. По тази причина фирмите все по-трудно получават кредити.

Много по-трудно, отколкото фирмите в Германия. Този въпрос трябва да бъде решен на европейско ниво, казва професор Бьори. В последно време ЕЦБ показа известна промяна в досегашния си стратегически курс на желязна бюджетна дисциплина. Марио Драги дори апелира за повече държавни програми за инвестиции, съживяващи конюнктурата. Професор Тито Бьори намира тази линия за правилна.

Той не може да прогнозира дали премиерът Ренци ще прокара амбициозните си реформи и дали ще остане на власт още 1 000 дни. Вътрешнополитическите разпри в Италия може да доведат до предсрочни парламентарни избори. Икономистът обаче посочва, че Италия все пак е започнала с реформите на пенсионната система, докато във Франция, например, само се говори за нея. А реакцията на Германия? Тя сщо е известна. Както канцлерката Меркел, така и финансовият министър Шойбле повториха, че Европа трябва да продължи курса си на икономии. Крайната цел е балансирането на държавните бюджети.