Италианска Истрия? Италианска Далмация?

"Да живее Триест! Да живее италианска Истрия! Да живее италианска Далмация!" - тези думи на Антонио Таяни разбуниха духовете в Словения и в Хърватия. В речта си в памет на италианците, станали жертва на т.нар. "Фойба клане" (масови екзекуции по бреговете на Истрия и Далмация в периода 1943 - 1945, извършени от югославски партизани), председателят на Европейския парламент говори за "хиляди невинни жертви, които са били избити, защото са били италианци". Италианският вицепремиер Матео Салвини от дяснорадикалната "Северна лига" дори сравни жертвите на това клане с жертвите в Аушвиц.

Понятието "Фойба" (хърватски: fojba, латински: fovea, fossa) се използва за "карстови пещери" или "карстови фунии" по Адриатическия бряг, в които югославските партизани са "заровили" между 5000 и 10 000 италианци от Истрия и Далмация. След войната двата региона бяха част от социалистическа Югославия. Днес бившите югославски републики Словения и Хърватия си поделят Истрия. А Далмация принадлежи към Хърватия.

"Това е исторически ревизионизъм"

Темата от години поражда напрежения между Италия, Словения и Хърватия. Любляна и Загреб критикуват остро позицията на официален Рим, че клането не било само акт на отмъщение, а систематична етническа чистка срещу италианското малцинство. И то въпреки че двете страни поеха задължението на бивша Югославия за изплащане на обезщетения на прокудените италианци.

Покрай сегашното вербално "присвояване" на Истрия и Далмация от страна на Таяни чашата явно преля. Най-малкото, защото местното население в двата региона е страдало много по време на фашистката италианска окупация преди освобождаването си от партизаните през Втората световна война.

"Тук става дума за безподобен исторически ревизионизъм", заяви в тази връзка словенският премиер Марян Шарец. Неговият хърватски колега Андрей Пленкович дори съзира в думите на Таяни "следи от териториални претенции и ревизионизъм". Сегашната взаимна словенско-хърватска подкрепа остави настрана дори и спора за Пиранския залив.

Междувременно Антонио Таяни заяви, че съжалява, ако е наранил някого с думите си. Той допълни, че приятелството между трите страни-членки на ЕС било стабилно. Но неговото половинчато извинение не можа да спре възмущението.

Имат ли тези думи нещо общо с изборите?

"Тези изявления са сериозен удар срещу европейската идея и европейското сътрудничество", заяви бившият хърватски президент Иво Йосипович в разговор с Дойче Веле. През 2010 година той участва заедно с президентите на Словения и Италия в празничния Концерт на помирението в Триест. Тези по-спокойни времена обаче вече са минало.

Впрочем, острите думи на Антонио Таяни предизвикаха повече възмущение и учудване, отколкото изявлението на Матео Салвини. Защото председателят на Европейския парламент минаваше за умерен политик. Известно е обаче, че и неговата партия "Форца Италия" води изборна борба и, според анкетите, няма много шансове за успех на евроизборите.

Социалдемократът Иво Йосипович разглежда това изостряне на отношенията в контекста на "общото засилване на десните радикали в Европа, историческия ревизионизъм и заиграването с различните форми на фашизма". Йосипович твърди, че и родината му Хърватия има проблем в това отношение. И до днес Загреб до голяма степен окачествява хърватските жертви на комунистическите актове на отмъщение като невинни, въпреки че много от тях са подкрепяли профашисткия режим на усташите. В много книги и филми, финансирани от държавния бюджет, концлагерът Ясеновац се представя като безобиден трудов лагер, а броят на избитите роми, сърби, евреи и противници на режима се занижава.

В този смисъл при настоящия спор Хърватия и Словения се намират в един вид шпагат. След извоюваната независимост през 1990-те години и двете страни окачествяват режима на Йосип Броз Тито като потиснически. Но когато става дума за престъпленията срещу италианците, важи старата доктрина: престъпления - да, но не систематични!