Изкуството като протест

Огромна зелена топка се блъска непрекъснато в бетонна стена. Тази инсталация под формата на гигантска круша разбива стени. По този начин турската художничка Айше Еркмен се опитва да покаже как се променя градът, но и обществото. Общественото пространство като политически форум е централна тема на тазгодишното Истанбулско биенале, което продължава до 20 октомври.

Още преди две години обществените места в Истанбул бяха предвидени за творческите изяви на общо 88 творци от различни държави. Художествените инсталации и творби трябваше да се разположат из парка Гези, на площад Таксим, из застрашения от разрушаване квартал - т.е. все на места, за които дискутира цяла Турция. Истанбулската градска управа обаче не даде разрешение за ползването на обществените места като изложбени зали.

Кураторката на биеналето Фулия Ердемчи казва: "Ние не искахме да се молим на същите тези власти, които подтискат гласа на народа и мирното протестно движение." Затова концепцията на биеналето се променя. Експонатите са разположени на закрито - в общо пет истанбулски изложбени зали. Независимо от това връзката между изкуството и обществената среда остава повече от очевидна и сега. Това важи с особена сила след новото активизиране на протестните прояви от средата на септември насам.

Повод за това стана смъртта на 22-годишния Ахмет Атакан в средата на месец септември. Той загина по време на протестна демонстрация в турския град Антакия. Предполага се, че е бил улучен по главата от граната със сълзотворен газ. Протестната вълна отново достигна и до парка Гези в Истанбул. Много от участниците в биеналето дори се включиха в демонстрациите лично. Един от тях е германецът Кристоф Шефер. Неговите рисунки подчертават значението на парковете като политически форуми. Според художника, паркът Гези е образец за подобен политически форум в общественото пространство.

"Хора от най-различни слоеве на обществото се събират в парка, за да обсъждат политиката или просто да послушат музика", казва Шефер, който е инициатор на проекта "Парк фикшън" в Хамбург. Преди 15 години художникът създава този творчески и обществен проект, в който междувременно се включват стотици. Проектът е блестящ пример за творчество в общественото пространство.

Жителите от квартала дават предложения за това как да бъде оформен паркът, предлагат свои рисунки и скици, идеи за бъдещото му ползване. Кристоф Шефер спонтанно прекръства хамбургския парк, назовавайки го "Гези парк фикшън" в знак на солидарност с протестиращите в Турция. По повод ставащото там той казва: "Биеналето не репетира "гражданско неподчинение", както се твърдеше в медиите, а беше по-скоро опит за осмисляне на събитията в Истанбул."

Изкуството на мълчаливия протест

В Истанбулското биенале участва и турският хореограф Ердем Гюндюз. По негова инициатива беше организиран мълчалив протест на площад Таксим, на който всички участници останаха прави без да се помръдват от мястото си. Гюндюз нарича творческата си акция "Стоящият мъж". Хиляди истанбулци последваха примера на хореографа и стояха часове наред в застинали пози на най-различни обществени места. Това беше творческа алтернатива на шумните масови протести.

Фотографът Серкан Тайджан пък се вълнува от темата за строителния бум в Истанбул и неговото отражение върху обществото. За инсталацията си той е избрал 60-километрово трасе, което води от черноморското крайбрежие на града до самия му център. Това е точно и трасето, по което ще бъдат изградени някои от най-големите проекти, замислени от Ердоган - например третия мост над Босфора или новото летище на града.

"Моята идея е да дам на хората възможност да си представят какво ще се случи на това място след време. След пет години това място няма да съществува в сегашната му форма", подчертава Тайджан. С фотографиите си, той засяга една твърде чувствителна струна в душата на много турци. Демонстрантите от парка Гези смятат "грандиозните" строителни планове на Ердоган за абсолютна безсмислица. Има и редица икономически експерти, които препоръчват гигантските инвестиции да отидат не за струпването на бетон, а за подобряването на образованието и здравеопазването.

Посредством проекти като тези на Серкан Тайджан хората в Турция чувстват, че някои зачитат тяхната воля и техните чувства. "Хората, които живеят в Турция, преживяват тежки времена. Ние сме радостни, че хората на изкуството се посвещават и на актуалните ни проблеми", споделя една от посетителките на биеналето, което продължава до 20 октомври. Още отсега отзвукът от него показва, че става дума за забележително събитие, и то не само в сферата на изкуството.

Автор: С. Соколу, К. Цанев / Редактор: Б. Узунова