"Зоната на смъртта", 30 години по-късно

През април 1986 г. инженерите на атомната централа в Чернобил решават да изключат реакторите, за да проведат изпитание за сигурност. Грешни решения и нещастни стечения на обстоятелствата довеждат до фатална експлозия, при която е освободено огромно количество радиоактивност.

Аварията завинаги променя живота в северната част на Украйна. Колко хора загиват, не може точно да се каже. Стотици? Хиляди? Оценките са различни.400 000 души са изселени от родните им места. Щетите са астрономически – те се оценяват на около 600 милиарда долара.

Милиони хора от съседните на Украйна страни също стават жертва на аварията и последиците от нея. Чернобил се превръща в световен символ на опасностите, свързани с ядрената енергия.

Забранената зона в Чернобил се простира на 30 км около катастрофиралия реактор. “В близо една трета от нейната територия никога повече, даже и след сто хиляди години, няма да могат да живеят хора, защото радиацията е твърде висока”, казва местен експерт.

Нов защитен саркофаг за 2 милиарда евро

Още до края на тази година предстои да бъде завършена основната част от строителството на новия защитен саркофаг. Той ще изолира разрушения четвърти реактор на атомната централа поне за още 100 години. Защото и 30 години след катастрофата, 95 на сто от радиоактивно заразените материали не са трайно обезопасени, те все още се намират под бетонния саркофаг, набързо построен след аварията, който обаче има опасни пукнатини и рискува да се срине.

Новият саркофаг ще е висок 110 метра, широк 260 метра и ще струва над два милиарда евро; финансиран е основно от държавите от Г-7 и от няколко европейски страни. Френски строителен консорциум изгражда саркофага, затова се предполага, че инвестираните пари няма да станат жертва на печално известната украинска корупция. В огромната инвестиция участва и Германия, която отпуска близо 300 милиона евро.

“Поставихме условие останалите три реактора в Чернобил да бъдат спрени, в противен случай нямаше да участваме във финансирането на новия саркофаг”, казва Кай Вайденбрюк, експерт от германското министерство на екологията.

Защото въпреки катастрофата, Украйна и днес залага на атомната енергия. Наличните 15 атомни реактора осигуряват близо 60 на сто от енергийното снабдяване. “Ние сме бедна страна, трябва ни атомна енергия”, казва украинската министърка на екологията Хана Вронска. Някогашната атомна катастрофа почти не се дискутира в днешна Украйна.

“Хората имат други грижи – конфликтът с Русия, корупцията, колебливото правителство, бедността”, казва една сътрудничка в германското посолство, която е израснала в Чернобил.

Призрачният град Припят

Припят е най-близкият град до Чернобил. Той е разположен само на три километра от катастрофиралия реактор. Градът е бил построен през 1970 г. – главно заради атомната централа; преди в него са живели 50 000 души, днес там няма жива душа. Сгради и улици, хотели, детски градини: всичко е запустяло. Увеселителният парк – развалина. Трябвало е да бъде открит дни след аварията, но така и не се стига дотам.

“Гледката е потискаща. Тя е предупреждение към всички, които все още държат на атомната енергия. Но Германия няма право да поучава другите. Всяка страна трябва сама да реши как да се отнася към атомната енергия”, каза германската министърка на екологията Барбара Хендрикс, която наскоро посети Чернобил.