За силата на едно 15-годишно дете

Когато Лаксми се обръща към камерата, устните ѝ се разтварят в широка усмивка. Излъчването ѝ е покоряващо. Лицето ѝ - завинаги обезобразено. Младата жена няма вежди и мигли, кожата на лицето ѝ е покрита с ужасни белези, чертите ѝ са разкривени.

“Нашият живот не е само това, което виждаме. Защото животът ни дава много повече от онова, което очите могат да видят”, казва Лаксми във видеоклипа, в който главната роля играе именно тя.

Съдбоносният удар

Преди десет години Лаксми Саа едва ли е можела да си представи, че един ден ще е в състояние да изрече подобни думи. Съдбоносният удар я сполетява през пролетта на 2005 година. Един доста по-възрастен съсед, който искал да се ожени за нея, хвърля киселина в лицето ѝ - за да си отмъсти, задето 15-годишната Лаксми отхвърлила предложението му за брак.

“Лежах на земята, насред улицата. Не знам колко време съм била в безсъзнание. Знам само, че когато се съвзех, цялото ми лице гореше така, сякаш върху него беше разпален огън. Спомням си, че крещях неистово. Болката беше неописуема”, разказва Лаксми. Доста време минава, докато най-после хора ѝ се притичват на помощ и я закарват в болницата. Когато узнава за станалото, баща ѝ веднага отива при нея. Прегръща я, а ризата му буквално се стопява - толкова силно е въздействието на киселината. Лаксми прекарва в болницата почти три месеца.

Когато се прибира вкъщи, родителите ѝ вече са изнесли всички огледала от дома им. Но Лаксми иска на всяка цена да види лицето си. Запушва умивалника и пуска вода в него, за види образа си поне във водното огледало. Но успява да различи само превръзките.

Когато за пръв път вижда лицето си, момичето изпада в несвяст. “Лицето ми беше напълно обезобразено. Видях едно чуждо лице, което беше изключително грозно”, спомня си Лаксми.

Няма точни данни за броя на извършваните в Индия атаки с киселина. Допреди две години дори не е имало официална статистика. За 2014 година националната криминална служба посочва 300 случая. Според неправителствени организации обаче, тези нападения са много повече.

Под натиска на помощните организации в Индия бе приет закон, съгласно който нападенията с киселина са обявени за престъпно деяние, а жертвите имат право на обезщетение от държавата. Само че сумите, които се изплащат, често не могат да покрият разноските по скъпите операции.

И още нещо: преди три години Върховният съд в Индия наложи сериозни ограничения за продажбите на киселина. Продавачите са задължени да изискват от купувача да представи документ за самоличност и да посочи с каква цел купува киселината. Практиката обаче показва, че тези изисквания рядко се спазват.

Една тъжна история с щастлив край

Първите години след нападението Лаксми прекарва само в дома си. А след това я сполетява още една трагедия. Баща ѝ, който все пак успява да изправи виновника пред съда, умира внезапно, а брат ѝ заболява от тежка болест. Така Лаксми се оказва принудена да поеме издръжката на семейството. Само че как? “С това лице никой не искаше да ме вземе на работа”, разказва жената.

Но един случаен ден променя живота ѝ. Лаксми участва в демонстрация под мотото “Спрете атаките с киселина”, където за пръв път се среща с жени, които имат същата участ. Това ѝ вдъхва сили да се бори - не само за себе си, но и за другите жертви.

Преди три години Лаксми започва работа в една неправителствена организация, която се застъпва за жертвите на нападения с киселина. И от този момент нататък е чест гост в телевизионни шоута, печели награди и не спира да се бори за каузата си.

Междувременно Лаксми е рекламното лице на една индийска модна марка. “Третират ме не като жертва на атака с киселина, а като истински модел. Покрай това добих ново самочувствие”, разказва Лаксми и добавя: “Хубавото лице не е най-важното нещо в живота. Вижте ме: една жертва на атака с киселина се завръща като победителка. Това е най-ужасното наказание за извършителите на подобни зловещи деяния”.