Защо толкова източногерманци симпатизират на Русия?

Волфганг Вайскопф, председателят на местната структура на християндемократите от ХДС в Ерфурт, държи едно нещо да е ясно: "Украйна трябва да бъде подкрепена изцяло", казва той на 15-те членове на партията, които са се събрали около няколко маси, "с всички средства, до границата на обявяване на световна война".

Коментарът на Вайскопф е необходим, защото всички тук са се събрали, за да слушат лекция на председателя на Германо-руската приятелска общност в Тюрингия Мартин Кумер. Лекцията на Кумер е озаглавена "Руската инвазия в Русия: за какво трябва да се подготвим?" и темата е важността на поддържането на отношения с гражданското общество с Русия, особено по време на войната. 68-годишният Кумер, който също е християндемократ и 16 години е бил кмет на град Зул, изразява съжаление за войната, но се противопоставя на късането на връзки с руските градове.

Въпреки че одобрява решенията на канцлера Олаф Шолц по отношение на Украйна, Кумер е разочарован, че според външната министърка Аналена Бербок вносът на стоки от Русия трябва да бъде прекратен "завинаги". Той смята, че е особено важно да се има предвид, че тази война все някога ще свърши. Все пак, казва той, къде би била Германия сега, ако отношенията ѝ с другите държави не се бяха възстановили след Втората световна война?

В Източна Германия политическите съюзи са особени

Това е и мотивът на Вайскопф за провеждането на събитието, което той се старае да направи възможно най-малко противоречиво. "Може би съм наивен, но за мен Русия е част от Европа, както и Украйна, и вярвам, че дългосрочният мир е възможен само ако се общува на човешко ниво", казва Вайскопф пред ДВ. Но е малко странно, че от всички основни германски партии именно консервативните християндемократи, които най-силно се застъпват за предоставянето на оръжия на Украйна, организират такова събитие.

Организациите на ХДС в бившата Източна Германия трябва да работят в доста неудобни политически съюзи. В Тюрингия ХДС неофициално подкрепя правителство на малцинството, ръководено от социалистическата Левица, тъй като другият вариант е да се сключи съюз с крайнодясната Алтернатива за Германия, ръководена от квазифашиста Бьорн Хьоке.

Въпреки че Кумер работи с ХДС отдавна, Вайскопф е наясно, че някои от другите представители на организацията може да имат различни исторически пристрастия. Все пак Германо-руската приятелска общност някога е била Германско-съветска. 

Тези корени си проличат и на уебсайта на организацията. Украинската революция на Майдана от 2014 г. се описва като "пуч", а германските обществени медии се обвиняват в подстрекаване към "русофобия" и дори насилие срещу обикновените руснаци в Германия. На 9 май дружеството публикува на уебсайта си цялата реч на президента Владимир Путин по случай Деня на победата без коментар или контекст. "Аз съм за това нещата да се публикуват автентично и пълно", казва Кумер пред ДВ. "Не съм съгласен с представянето на съкратени версии и коментирането им. Не е пропаганда просто да се публикува речта."

Но защо тогава дружеството не публикува на своя уебсайт обръщението на украинския президент Володимир Зеленски по случай Деня на победата? "Можехме да публикуваме тази реч, приемам тази критика", казва Кумер. "Но ние не претендираме, че предлагаме пълната истина. Ние не сме информационна агенция, а доброволческа организация."

"За нас НАТО и Западът бяха враг"

Кумер е достатъчно възрастен, за да си спомня времето, когато "за нас НАТО и Западът бяха враг". Резервите на източногерманците към Запада и симпатиите им към Русия са видими в много проучвания, особено в тези, проведени преди руската инвазия в Украйна. Проучване от 2021 г. показва, че 50% от жителите на бивша Източна Германия биха искали страната да има по-тесни връзки с Русия, докато при германците от западната част на страната този процент е едва 25%.

Същото проучване установява, че само 34 на сто от германците в източната част на държавата одобряват икономическите санкции срещу Русия - в Западна Германия те са 68 на сто. Мненията им за Путин са по-близки: 60% от жителите на бивша Източна Германия и 72% от Западна го смятат за диктатор.

Войната променя нагласите

Но Щефан Гарщецки, професор по политика в университета в Кемниц, Източна Германия, казва, че тези нагласи са се променили през последните седмици. "Преди често можеше да чуете: "Да, руснаците са прави, НАТО се приближава все повече към Русия"", казва той. "От началото на войната на практика вече не го чувате".

Германците от източната част на страната на възраст над 50 години може да изпитват известни симпатии към Русия по исторически причини. Те са живели в комунистическа страна, която е налагала приятелство с най-голямата държава в Съветския съюз. Руският език се е изучавал в училище и руската култура е присъствала в Източна Германия поне толкова, колкото американската в Западна Германия.

"По-възрастните източногерманци, които познавам, разказват за общите исторически преживявания, които са имали, и за съветските хора, които са срещнали, което за западните германци е било почти изключено", казва Гарщецки. "И наистина мисля, че до известна степен това се е предало в семейната памет." Гарщецки също така смята, че това усещане за сходен опит е продължило и през 90-те години на ХХ век, когато и в Русия, и в Източна Германия е било трудно да приемат посткомунистическите си свободи.

В Източна Германия се опасяват, че отново ще платят висока цена

По-малко емоционални са икономическите връзки, които все още обвързват Източна Германия с Русия. 32 години след обединението все още няма големи германски корпорации със седалище в Източна Германия, но има големи икономически операции, които зависят от руската търговия, като например газопровода "Северен поток" на балтийския бряг и петролната рафинерия PCK в Швед на полската граница.

Разбира се, районите около тях биха били силно засегнати от ембарго върху изкопаемите горива от Русия, за което настояват много европейци. Това предизвиква известно дежа вю за източногерманците. "Съществува усещането: "Страдахме икономически по време на перхода през 90-те години на миналия век, а сега трябва да страдаме отново"", казва Гарщецки.