Защото едните винаги са имали, а другите не!

В приюта за бежанци в Касел-Калден наскоро се сбиха пакистанци и албанци. В мелето участваха няколкостотин души, 14 от които получиха наранявания. За съжаление този масов побой не е нито първият, нито ще бъде последният между бежанци в Германия. В Лайпциг наскоро се млатиха 200 души, в Елванген бяха 150, в Дрезден стотина, припомня "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ).

Откъде идва агресията?

Не всички бежанци, които приятелски настроената Германия приема, са склонни да отвърнат със същото приятелско и мирно поведение, продължава мюнхенското издание. Християни биват тормозени от мюсюлмани, араби презират черните африканци, чеченски ислямисти провокират либералните сирийци, а нерядко мъжете гледат на жените като на плячка. Масовите побоища възникват, защото младите мъже (повечето бежанци са млади мъже) живеят в затворени пространства, където се чувстват като затворници. Много от тях са травматизирани, а насилието им изглежда като нещо съвсем естествено. Религиозните, етническите и културни различия отключват агресията у много от бежанците, пише ЗЦ.

Погрешно е да се класифицират хората според техните култури, твърди германският писател, автор предимно на проза и лирика, Дениз Утлу. Пред "Дойчландрадио" той казва, че диференциацията на хората по културен признак е не само контрапродуктивно, но и разрушително. "Да вземем исляма. Веднага в съзнанието ни възникват образи и противообрази: от една страна свързваме исляма например с насилие, атентати и бурки, но от друга познаваме мюсюлманите и като гостоприемни хора, които си пият чая. В случая двата противоречащи си образа изобщо не ни помагат", казва Утлу. Той дава и още един пример - със заключението в един полицейски доклад за убийствата на терористичната група "Националсоциалистически нелегални":

"С оглед на това, че убийството на хора противоречи на нашата култура, можем да заключим, че поведението на извършителя го позиционира извън тукашната система от норми и ценности."

Кой ползва ресурсите?

Ако наистина съществува "война между културите", тогава е пределно ясно коя култура е тази на лошите (убийците) и коя на добрите, посочва авторът. И в тази връзка пита дали не би било по-продуктивно да разсъждаваме за различията през призмата на различния достъп до ресурси, вместо да фетишизираме културните различия? Тогава бихме могли да оставим на теолозите и ориенталистите въпроса за сходствата и различията между исляма и християнството.

Расистки убийства, несправедливи оценки и предразсъдъци, изключване на цели групи от обществения живот - в крайна сметка това няма нищо общо с Триединството. По-спешни са въпросите: кой има достъп до регионалните и световни ресурси, до образование, жилища и здравни услуги, кой участва в политическия живот и има право на развлечения и на кого му е отрязан достъпът до всички тези неща? Този отказ най-вероятно не е съзнателен, а е съвкупност от различни фактори - сили, структури, рутина. На тази игра трябва да се сложи край.