Какво е да си чернокож в Германия

Грозна сцена от края на ноември в Берлин: младият баща Адегбайи Б. се разхожда с едногодишната си дъщерчика в квартал Фенпфул. Пред чернокожия мъж от нигерийски произход внезапно се появява някаква жена, която го заплюва, сипейки груби расистки обиди. Нападнатият заснема случилото се, публикува видеото в социалните мрежи и подава жалба в полицията. Малко по-късно извършителката е арестувана. Потърпевшият дава някоколко интервюта, в които заявява, че в Германия всекидневно се натъква на расистки прояви. По няколко пъти месечно го атакували с расистки обиди. "Аз съм свикнал, но детето ми още не е", казва той пред медиите.

И това не е изолиран случай. Чернокожите хора се оплакват, че все ще се намери някой, който без никаква причина да пипне косите им, например. Те чуват често и натрапчиви сексуални реплики или настойчиви въпроси дали продават наркотици. Полицията ги проверява по-често, отколкото светлокожите хора. И жилище трудно ще си намериш, ако си с различен цвят на кожата.

Какво ни казва актуално проучване

Това сочи опитът на много чернокожи в Германия. 6000 от тях се отзоваха на едно доброволно и анонимно онлайн-допитване, което беше проведено между 20 юли и 6 септември 2020. Сега резултатите от него бяха публикувани в доклад от 300 страници.

"Пътят беше дълъг. Същинска борба." Това казва експертът Даниел Гиамерах от организацията "Each One Teach One" при представянето на доклада. Изследователят, който е един от инициаторите на това проучване, разказва за болезнените преживявания на анкетираните и твърди, че германското правителство не е положило достатъчно усилия за събирането на такъв вид информация. Гиамерах смята, че проблемът с расизма срещу чернокожите не само не е измислен, а е структурен.

Изследването е проведено заедно с още една неправителствена организация - "Citizens for Europe" - и се финансира със 150 000 евро от Службата за борба срещу дискриминацията към Министерството на семейството, възрастните хора, жените и младежта. Временният ръководител на тази служба Бернхард Франке обобщава: "Допитването недвусмислено показва проявните форми на дискриминацията и расизма срещу чернокожите в Германия и резултатите от това отношение."

"Какъв Ви е проблемът? И има ли Ви изобщо?" - такива въпроси Даниел Гиамерах чува всекидневно, включително и от политици. В интервю за ДВ той казва, че тъкмо това било и един от импулсите за провеждането на допитването.

Да, има ги: в Германия живеят близо 1 милион души, които правят впечатление заради особено тъмния цвят на кожата си. Деца, мъже, жени, журналисти, музиканти, учени, чистачи, пенсионери и какви ли още не. Мнозина от тях смятат, че държавата ги пренебрегва и че стават жертва на всекидневен расизъм - 42% от участниците в допитването твърдят именно това. Официално преброяване на чернокожите хора в Германия никога не е било провеждано - просто защото статистика по етнически критерии обикновено не се води. Причините се крият както в колониалната история, така и в горчивия опит от времената на националсоциализма.

Авторите на изследването установяват, че расизмът срещу чернокожите се проявява чрез три механизма. Най-важният фактор е, че тези хора се приемат като "екзотични". 90% от анкетираните казват например, че против волята им често някой ще ги пипне по косите. Друг механизъм са натрапчивите сексуални реплики към чернокожите хора. 80% от участниците в проучването пък признават, че в интернет често са принудени да търпят сексуални намеци, свързани с външния им вид или с произхода им. На трето място: много често ги подозират в престъпни дейности. Така например 56 на сто от участниците в допитването са били принудени да отговарят на въпроса дали продават наркотици. Същият процент чернокожи хора казват, че са били проверявани от полицията без никаква видима причина. А цели две трети твърдят, че в резултат от расистки предразсъдъци в училище или в университета получават по-лоши оценки от своите съученици или състуденти.

"Никой не ни вярва"

Повечето от анкетираните чернокожи казват още, че никой не им вярва, когато се оплакват от расизъм или дискриминация, поради което повечето от тях са се отказали да подават такива жалби. А статистическите данни в Германия сочат, че ултрадясното насилие в две трети от случаите е расистки мотивирано. Бернхард Франке от Службата за борба срещу дискриминацията възлага големи надежди на бъдещото правителство, което възнамерява да назначи полицейски пълномощници при разследването на прояви на дискриминация.

***

Вижте и това видео от нашия архив: