Западните санкции като бумеранг?

Руската икономика е в нокдаун. Рублата се срива въпреки масираната интервенция на Централната банка. Руски функционери признаха, че комбинацията от западни санкции и падащи цени на петрола вредят на страната, независимо че Путин и неговият властови апарат твърдят обратното. Руският финансов министър е изчислил, че вследствие на продължаващите санкции годишно Русия би могла да губи до 140 милиарда евро от инвестиции. Един друг показател прави картината още по-мрачна: идущата година стопанският ръст на Русия ще се свие с 4,7 процента, ако цените на петрола останат на сегашното си равнище.

Толкова по-странно звучат думите на германския външен министър Франк- Валтер Щайнмайер, че целта на санкциите не била да отслабят руската икономика. Човек неминуемо се пита каква тогава е целта им? "Същинската цел на сакциите е да бъде принудена Русия да прекрати действията си в Украйна. В краткосрочна перспектива обаче това не е възможно. И в това се корени проблемът. Ние не знаем със сигурност дали без санкции Русия няма да предяви претенции към още по-големи територии в името на т. нар. Новорусия. Без санкции Русия би могла да изпрати още повече войски в Украйна и вероятно да контролира още по-голяма територия", казва Кристи Райк от финландския Институт за международна политика, която е съавторка на наскоро публикувана студия за въздействието на санкциите.

Капанът на санкциите

Възниква въпросът дали европейците и американците са обмислили цялостно мерките и евентуалните последици не само за Русия, но и за международната общност? Някои експерти предупреждават, че Западът може да попадне в т.нар. "капан на санкциите". Директорът на Европейския съвет за външни отношения Марк Леонард твърди, че колкото по-силно въздействие оказват санкциите върху Русия, толкова повече подкопават дългосрочните цели на европейци и американци. "Защото в краткосрочна и средносрочна перспектива санкциите подсилват Путин и консолидират неговата власт. Те му позволяват да държи в шах елита на страната. Той принуди същия този елит да върне парите си в Русия. От друга страна, санкциите ускоряват руската ориентация към Азия в хода на отварянето към нови пазари и в контекста на отношенията с Китай", казва експертът. Според него, санкциите ясно показват, че Русия не може да се конкурира със Запада в икономическо отношение. Вместо това те окуражават Путин да доказва своята военна сила, което може да доведе до нови операции в Украйна.

Какво ще дойде след Путин?

Освен това Западът се движи в много опасна политическа плоскост. Сигурно във властовите централи на ЕС и САЩ има някои, които се надяват, че руският народ ще се настрои още повече срещу Путин, ако Русия падне на колене в икономически план. Може би и в този случай Западът си прави сметката без кръчмаря. "Какво ще последва след Путин? Един нов руски режим няма да бъде непременно прозападно ориентиран", казва Кристи Райк. В действителност всичко може да се върне като бумеранг, смята Марк Леонард. "Путин неизменно се опитва да затвърди своята легитимност, като обвързва населението чрез външната си политика. Ако икономиката върви на зле, властта му се подхранва от гео-политическите кризи. Затова той има интерес да създава нови кризи", казва Марк Леонард.

Дори тежкото икономическо положение да стане причина за падането на Путин, не е сигурно, че неговият наследник ще бъде прозападно настроен. Да не говорим за това, че мащабите на нестабилността и хаоса ще бъдат толкова големи, че много руснаци ще искат Путин да се върне. "Съществува риск скиптъра да поеме някой националистически и безкомпромисен кандидат. Трябва да сме наясно, че слабите места на Путин никога не са били либералният и прозападен елит. Неговата голяма грижа е възможният възход на националистите", казва Марк Леонард. Експертът не вижда никаква роля на опозицията в тази потенциална борба за власт. Дори Алексей Навални - голямата надежда на движението срещу Путин - не смее да критикува анексията на Крим.

Мрачни перспективи

А оттук нататък? Путин явно подценява решимостта на Запада. Що се отнася до санкциите, досега няма почти никакви признаци на дисхармония или разединение в ЕС. Въпреки това ЕС трябва да гледа напред и макар да сигнализира, че твърдо държи на санкциите, трябва да преосмисли политиката си на санкции още в началото на идната година. Защото тогава предстои следващото изпитание. В ЕС има много поддръжници на твърдата политика, практикувана по време на Студената война. Те се надяват, че като държат Путин в шах, режимът му все някога ще падне. Марк Леонард обаче не е убеден в това. "Не съм сигурен, че политическата воля ще издържи толкова дълго. Съмнявам се и в действителния консенсунс в рамките на ЕС", казва той.

Този въпрос трябва да бъде зададен и на Вашигтон. Защото равносметката от американските санкции е всичко друго, но не е положителна. "Ние наложихме санкции на Русия при нападението й срещу Грузия, но те бяха отменени, защото Обама искаше да промени политиката си спрямо Русия. А Русия не беше изпълнила условията за отмяна на сакциите. Същото може да се случи и сега, ако бъдещото американско правителство бъде принудено да реагира на големи кризи като тези с Ислямска държава и Иран, за овладяването на които има нужда от руска помощ", казва експертът.

Докато западният свят вече се настройва за коледните празници, руснаците трябва да почакат още малко, преди да отпразнуват руската православна Коледа. Предвид на икономическата мизерия тяхната Коледа обаче няма да бъде непременно щастливо събитие. А коледното желание на Путин би могло да бъде избухването на голяма геополитическа криза, която да му помогне да отклони вниманието от вътрешните проблеми и привлече народа на своя страна.