''Жената да си знае мястото''

"Излез от стаята", ми казва имамът малко преди да венчае моята приятелка за бъдещия ѝ съпруг по каноните на ислямското право. Ние чакаме кумът, който сигурно е попаднал в задръстване из улиците на Истанбул. И тъй като имамът бърза за следващата венчавка, се налага бързо да се намери заместник. На въпроса ми дали не мога да бъда кума на приятелката си, имамът ми отвръща със зъл поглед. В крайна сметка кум става 18-годишният син на един съсед, който не познава нито булката, нито бъдещия ѝ съпруг. Но това явно не играя никаква роля - важното е свидетелят на бракосъчетанието да е от мъжки пол. Неговата дума тежи, моята - не.

Абсурдно ли? Напълно в реда на нещата!

Пренебрежението, което изпитах, съпътства жените в Турция още от ранна детска възраст. Докато обрязването на момчетата се празнува тържествено като първа стъпка към мъжествеността, момичетата получават при първия си менструален цикъл само по един ритуален шамар от майките си. Посланието гласи: "От днес ставаш жена и вече трябва да си знаеш местото!" Прието е да се смята, че който не е бил дъщеря си навреме, после сам ще има да пати.

Това презрително отношение към жените в ислямските общества е пълната противоположност на прокламираната в Общата декларация за човешки права, а и в германската конституция, равнопоставеност между половете. Защото жените в ислямския свят са длъжни да се подчиняват цял живот – първо на бащите си, после на съпрузите си, както и на цялото общество. Докато жените се дефинират от обществото като „слаби” и „подчинени”, момчетата от ранна възраст се възпитават със съзнанието за превъзходство и сила.

Тъкмо това окуражава много мъже да се държат към жените по крайно безогледен начин. Именно съзнанието за превъзходство и власт над жените е в дъното на сексуалните посегателства, извършени в Кьолн. В случая няма никакво значение от кои страни произхождат тези мъже, колко дълго са живели в Германия и дали имат бежански статут или не. Ако искаме да изкореним истинската причина за злото, е важно да обръщаме внимание на подобни нагласи и на свързаните с тях изкривени представи за ролята на мъжа и жената в обществото.

Жените имат право на глас

Най-добре запознати с този проблем са онези жени в ислямския свят, които не желаят да се примирят с отредената им от обществото роля. Тези жени често и сами са изпитвали насилия като тези в Кьолн – например на площад Таксим в Истанбул, на площад Тахрир в Кайро, а и на много други места. Това са жени, които не са съгласни да мълчат.

Разбира се, тук не става дума за това да поставяме под общ знаменател всички пришълци от ислямски държави. Хората, които бягат от войни, и най-вече семействата с деца и жените, безспорно заслужават подкрепа и солидарност, защото те не носят никаква вина. Наш човешки дълг е да им помогнем!

Нека си го кажем ясно

Проблемите обаче не бива да се премълчават. При този невероятен размах на миграционните потоци, няма и откъде да почерпим съвети. Не е редно обаче да гледаме на ставащото опростенчески и да го виждаме само в черни и бели краски. Събитията от новогодишната нощ в Кьолн показват, че сме длъжни да говорим за проблемите открито, без да се обвиняваме взаимно в ислямофобия или расизъм. Това е крайно необходимо, ако желаем да опазим прогресивните традиции на Просвещението, на които ежедневно се наслаждаваме в Европа.