Става дума за скандал, от който явно почти никой не се възмущава: редица западноевропейски правителства не искат да поемат отговорност за онези свои граждани, които преди време са се присъединили към т.нар "Ислямска държава" (ИД) в Сирия и Ирак и сега са задържани. Особено сирийските кюрди изпитват големи трудности да охраняват големия брой пленени бойци на ИД. Затова те се надяват, че Западна Европа ще прибере обратно своите граждани, за да ги съди в родните им страни. А и тъй като ситуацията в региона на бушуваща гражданска война е твърде нестабилна, има риск задържаните джихадисти да бъдат освободени и отново да се вдигнат на оръжие.
Министрите на отбраната на страните от антитерористичната коалиция срещу ИД проведоха среща в Рим (13.02), на която бе обсъден и този въпрос. Американският министър Джеймс Матис, чиято страна е най-важният съюзник на сирийските кюрди, се опита да убеди своите европейски партньори в необходимостта от подобна крачка. Той обаче не постигна успех: нито британците, нито французите демонстрираха готовност да приберат сънародниците си. Позицията на Германия, която бе представена от министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен, засега остава неясна.
От общо петте хиляди европейци, които са се присъединили към ИД в региона, 1500 са се върнали в родните си страни, отбелязва Жил де Керхоф, координатор на ЕС за борбата срещу тероризма. Колко от останалите са оцелели и колко от тях са пленени - не е известно. Експерти предполагат, че сред 20-те хиляди предполагаеми бойци на ИД, пленени в Ирак и в сирийските кюрдски региони, има стотици европейци.
За да предотвратят завръщането на джихадисти в родината им, британците например използват един изпитан трик: винаги, когато законът го позволява, те отнемат британското гражданство на бойците. Според "Ню Йорк Таймс", по този начин Великобритания се е отървала от 150 свои съграждани. Французите не разполагат с тази възможност - поради особеностите на тяхното законодателство. Според вестник "Льо Монд", около 100 френски съмишленици на ИД са пленени от сирийските кюрди, а 60 от тях били дори непълнолетни. Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан е категоричен: онези, които са извършвали варварски деяния, трябва да бъдат съдени там, където са задържани. Париж има намерение да се намесва само в случай, че процесите срещу тях се водят по несправедлив начин.
Произволни екзекуции и изтезания
Тази позиция е в очевидно противоречие с думите на президента Еманюел Макрон, който бе обявил, че всеки случай ще бъде разглеждан индивидуално. Позицията на външния министър е неразбираема и на фона на ситуацията в региона: защото сирийските кюрди нямат правосъдие, което да отговаря на международните и европейските стандарти. Постоянно се говори за изтезания и за линчуване на задържани. Под "справедлив процес" френският министър явно има предвид само това, че неговите сънародници не бива да бъдат осъждани на смърт. Защото подобно нещо би представлявало проблем за Франция като страна, която официално се застъпва за премахването на смъртното наказание в света.
В Ирак положението на задържаните е дори още по-лошо: правозащитни организации като "Хюман райтс уотч" съобщават за систематични издевателства, изнасилвания и убийства на предполагаеми членове и симпатизанти на ИД, извършвани от иракски войници и милиционери. Към кюрдските бойци се отправят обвинения за произволни екзекуции на стотици задържани. Според "Хюман райтс уотч", иракското правосъдие работи "незадоволително" във всички възможни области – като се започне от идентифицирането на заподозрените, през нечовешките условия в затворите, та до воденето на самите съдебни процеси.
Особено много шум се вдигна в средата на януари покрай смъртната присъда над една германка, присъединила се към ИД. Тази присъда бе взета в съответствие с иракския антитерористичен закон. Германската намеса в този случай обаче се изчерпва само с това смъртната присъда да бъде заменена с доживотна.
Едва ли има достатъчно доказателства, за да бъдат осъдени
Европа и САЩ вероятно щяха да са най-доволни, ако всички тези бойци бяха загинали в битките. Още през май 2017 Джеймс Матис обяви, че неговата страна си поставя за цел чуждестранните бойци на ИД да не оцелеят. Френските и британски политици се изказаха по подобен начин по отношение на своите съграждани. Френски медии информират дори за специални акции на френски военни части, чиято цел била да елиминират френски джихадисти, за да не могат те да се върнат във Франция.
Ако се абстрахираме от страха, че терористичната опасност в Европа може да се повиши от завръщащите се джихадисти, ще видим, че същинският проблем се състои в друго: има опасения, че в много от случаите просто няма достатъчно доказателства, за да бъдат осъдени тези хора в Европа. Затова някои явно се опитват да заобиколят презумпцията за невиновност, която би трябвало да важи и за предполагаемите терористи. А с това се подкопава правовата държава и се обезсмислят същите онези ценности, които Западът твърди, че защитава от екстремистите.