Един от най-грандиозните писатели на модерното време

Томас Бернхард е един от най-грандиозните писатели на модерното време. Това твърдение може да звучи преувеличено, но е съвсем уместно - особено за един автор, когото познавачите наричат "велик майстор на преувеличението". Бернхард зашеметява и поляризира, той предизвиква възторг и покруса, просветление и гняв. Покойният вече доайен на литературната критика в Германия Марсел Райх-Раницки навремето го нарече "най-мрачния поет и най-горчивия пророк в немскоезичната литература", а в ожесточени спорове около неговото творчество Бернхард е наричан още "екзистенциален клоун", "алпийски Томас Бекет", "иронично обсебен архангел", "пророк на безсмислието". Този каталог от оценки може накратко да се обобщи така: Томас Бернхард не описва, а създава света такъв, какъвто не смеем да го мислим. Един свят на безсмисленост и лицемерие, на мизантропия и парвенющина, на човешка нищожност и театрални емоции.

Саморазправата с Австрия

Но неговото творчество, освен всичко друго, е и жестока саморазправа с филистерството и с доброволната историческа амнезия на австрийците, специално по отношение на Хитлер и Втората световна война. Някои критици дори твърдят, че на места то звучи като тотално обругаване на родната му Австрия. Тази саморазправа с миналото и настоящето на Австрия, впрочем, доведе почти до улични сблъсъци във Виена по повод премиерата на пиесата му "Площадът на героите", която тогава възмути до истерия консервативно-патриотичните среди в страната. Защото Бернхард изобщо не си поплюва, когато изобличава лъжовността и дребнодушието на един народ, сгушил се в пашкула на своите носии, на алпийския си кич, на спареното си провинциално всекидневие и на тържествените измишльотини за род, родина, родолюбие, християнски и семейни ценности. Трудно е да си представим какво би се случило, ако един съвременен български писател постави сънародниците си на такова изпитание.

Бернхард не искаше да бъде четен в България

През последните десетилетия в България бяха публикувани повечето ключови произведения на Томас Бернхард - както романи, така и пиеси. Сред първите, които заговориха за "мрачния алпийски пророк", беше голямата българска поетеса Блага Димитрова. А първата книжка с негови текстове, която излезе в България, имаше абсурдна съдба, съвсем адекватна, впрочем, на личността Бернхард. Малко след публикуването на "Диханието" през 1983 година Томас Бернхард изведнъж реши, че не желае да го четат в България и чрез агентите си забрани книгата, която беше изтеглена от книжарниците и до днес си остава библиографска рядкост. Какво се крие зад тогавашната позиция на писателя и до днес не е ясно, причината навярно трябва да се търси в трудния му характер. Саможив, вечно болен и до дъно огорчен от живота, Бернхард беше едновременно мизантроп и малко парвеню, аутсайдер, който непрекъснато се гавреше с официалния културен живот и с културните инстанции, но в същото време държеше на хонорарите си и на паричните награди, присъждани му от австрийската държава пряко сили и със скърцане на зъби. Това е и един от многобройните парадокси на Томас Бернхард: той е както най-гневният критик на родната си Австрия, така и нейният най-велик съвременен писател. В негова защита обаче трябва все пак да се каже, че Бернхард най-безмилостно разголваше и всички тези свои нелицеприятни черти.

Текстовете му оставят читателя без дъх

Портретът на Томас Бернхард би останал обаче непълен без няколко изречения за съвършено необичайния му литературен стил: изключително музикален, без никакви езикови орнаменти и с един доста събран речник. Въпреки това текстовете му унасят читателя като фуга от Бах, безкрайните му изречения се заплитат в един канон от абсурдни противоречия, а накрая читателят направо остава без дъх. Както остават без дъх и много от героите на Бернхард, а и самият той - вечно болен и преследван както от задуха, така и от мрачното си детство на извънбрачно дете, родено в далечна Нидерландия. Впрочем, Бернхард има музикално образование и това личи в текстовете му. Неслучайно в един от ключовите му романи, "Крушенецът", сред трите централни фигури е и гениалният канадски пианист Глен Гулд. Всъщност, литературата, завещана ни от езиковия виртуоз Томас Бернхард, твърде много напомня на забележителните интерпретации, завещани ни от канадския виртуоз на клавишите.

Томас Бернхард почина на 12 февруари 1989 година в резултат от хроничното си белодробно заболяване. По мрачна историческа ирония днес отбелязваме неговата 90-годишнина във времена на повсеместна белодробна тревога.

Александър Андреев е превел на български пет романа от Томас Бернхард, както и негови разкази и пиеси. Автор е на редица статии, посветени на австрийския писател, някои от които са публикувани в международни сборници.