Дунав - свързващият и разделящият

Дунавските шваби са известни в цяла Югоизточна Европа. През 17 век те се заселват на много места по поречието на Дунава. Благодарение на тях тези области достигат до икономически разцвет и благополучие. Втората световна война и Желязната завеса обаче разделят държавите по поречието на реката. Последиците от това се усещат и до днес.

Едва десет процента от транспортните пътища по Дунава се използват пълноценно. На много места регионалното сътрудничество е непозната дума. Съседни страни като България и Румъния например търгуват по-интензивно с Германия, отколкото помежду си. Дунавските страни имат и екологични проблеми, несигурно енергийно снабдяване, лоша инфраструктура. Те не предлагат на младото поколение добри перспективи за развитие.

Германия оказва помощ

Дунавската стратегия на ЕС си поставя за цел да ускори сътрудничеството между страните в региона. В основата на стратегията са проектите за опазване на околната среда, за развитие на културата, подобряване на сигурността, енергийното и икономическо сътрудничество. Дунавската стратегия включва осем дунавски страни-членки на ЕС, сред които и България, а освен това и Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова и Украйна. Стратегията за дунавския регион беше приета преди една година. Оттогава насам стартираха много съвместни проекти.

Германската провинция Баден Вюртемберг например създаде четири технологични центъра съвместно с университети в Словакия, Сърбия и Румъния. Технологичните центрове трансферират научните знания към предприятията в региона, за да станат те по-конкурентоспособни. Освен това провинция Баден Вюртемберг обучава администратори и други специалисти. Министърът по европейските проблеми в Баден Вюртембург Петер Фридрих смята, че инициативата е в интерес и на Германия. "Ние трябва да обучаваме специалисти, защото Гермния също изпитва недостиг на квалифицирани кадри. Ние не искаме да организираме изтичане на мозъци, а да спомогнем за развитието на добри специалисти в тези страни", казва той.

ЕС не отпуска допълнителни средства за Дунавската стратегия. Защото пари има достатъчно. Лошото е, че някой страни от Югоизточна Европа и най-вече Румъния много мудно усвояват средствата от структурните фондове. Основните пречки са лошо организираната администрация и бюрократичните спънки. Според някои германски предприемачи, корупцията е основен проблем, възспиращ германските инвестиции в региона.

Дунавският регион трябва да използва ресурсите си

Федералната канцлерка Ангела Меркел също даде ясно да се разбере, че регионът не бива да очаква допълнителни финансови инжекции. Според нея Европа внимателно ще наблюдава кои цели на Дунавската стратегия са изпълнени. "А тези, които не изпълняват обещанията си, трябва да разберат, че така повече не може", заяви Ангела Меркел.

Дунавският регион също е засегнат от европейската финансова криза. Крайдунавските страни трябва да се научат да използват ефективно ресурсите, с които разполагат. Ключът към успеха е в регионалното сътрудничество, смята и Еврокомисарят за регионално сътрудничество Йоханес Хан. "В контекста на финансовата криза в Европа говорим за необходимостта от стопански ръст и създаването на бъдещи работни места. Затова трябва да обърнем особено внимание на Дунавското пространство. Тук има потенциал за стопански растеж чрез тясно сътрудничество. И този потанциал може да се разгърне от Баден-Вюртемберг та до Молдова."

Пътят дотам обаче е още доста дълъг. Все още много крайдунавски страни, между които Сърбия и Румъния, оглавяват емигрантската класация. Този път в обратната посока, а не както преди 300 години.

Автор: В. Спасовска, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова