Другото лице на Вагнер

"Ние, които държим на него, се наричаме вагнерианци. Другите нямат име", казва през 1942-ра не друг, а Адолф Хитлер. "Вагнерианците" се наричат така и до днес и точно през тази година те са много търсени - на 22 май Годината на Вагнер ще достигне своята кулминация с отбелязването на 200-годишнината от рождението на композитора. Проявите, с които се чества юбилея, са най-разнообразни: издават се пощенски марки, откриват се паметници, секат се монети, организират се мащабни конференции. А публиката е призована да се остави да бъде опиянена от "дрогата" Вагнер.

Опиум за народа

Самият Вагнер също гледа на своите звукови картини като на опияняващо средство, което има за цел да плени публиката до такава степен, че тя да стане едва ли не зависима. Както пише самият той през 1859-та, музиката му "изтласква човешката лудост" и оставя "само чудната възвишеност на признанието, че сме безсилни".

Дали обаче поради това трябва да се изпада в екстаз пред Вагнер? Освен "чудната възвишеност" на музиката му, трябва да се имат предвид и неговите писания - музикалният гений Вагнер не бива да се разглежда отделно от идеолога Вагнер. И не бива да се забравя, че докато геният Вагнер излива вълшебни ноти във възхвала на любовта, идеологът Вагнер разпалва омраза, боравейки с най-отвратителни думи.

Рихард Вагнер винаги се е гордеел с това, че е сред инициаторите на антисемитското движение от 1879 година. И действително: той е човекът, който обявява "еврейската раса" за враг на цялото човечество и най-вече на германците, утвърждавайки по този начин думите "германско" и "еврейско" като полюси на противопоставянето. Вагнер умело използва своята популярност, за да разпространи омразата си срещу евреите и сред по-образованите обществени слоеве.

Сенките на миналото

В операта "Нюрнбергските майстори-певци" например Вагнер изгражда образа на германския обущар Закс, на когото противопоставя фигурата на кресливия куц мърморко, който еднозначно може да бъде разпознат като карикатурен образ на евреина. Това предизвиква протести сред съвременниците на Вагнер и дори става повод за сбиване в публиката - между оперните фенове с еврейски произход и тези, които са ги възприемали като врагове.

По-късно Йозеф Гьобелс казва: "Чрез своите писания и своята музика Вагнер ни научи що за човек е евреинът". По онова време династията Вагнер е възхитена от тези думи и аплодира гордо. И както изглежда, тя все още не е успяла да се откъсне изцяло от миналото. Защо иначе пази и до днес в тайна продължилата повече от 20 години кореспонденция между Хитлер и семейство Вагнер? И защо организаторите на Годината на Вагнер прикриват сенчестите страни на композитора? Наистина ли смятат, че произведенията на Вагнер могат да бъдат оценени само ако се мълчи за обстоятелствата при създаването им?

АГ, ДПА, ДР, МК, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел