Ще забраним дизелите. А София и Кайро ще се напълнят с тях…

Добре, ще забраним дизелите. А София и Кайро ще се напълнят с тях…

Дизеловата истерия, обзела Германия, вече достигна ново измерение. Вината не е на съдилищата, които налагат забрани за движение на старите дизелови автомобили – от години вече знаем, че съществуват максимално допустими стойности за замърсяването на въздуха. Но едва сега в Кьолн или Франкфурт усетиха истинската безизходица, в която се намират, защото от пролетта на идната година десетки хиляди автомобили вече няма да имат право да влизат в големите градове.

Природозащитниците гръмко празнуват „победата" над автомобилните концерни. Те явно си мислят, че са успели да нокуатират цялото автомобилно лоби. Но нима това е победа? Ако наистина вярват в това, значи просто са полудели. Защото политиката на чистата съвест има неприятни последици за мнозина.

За да могат самозваните спасители на света да спят спокойно, те съветват милионите германци, които и занапред ще са принудени да ходят на работа в други градове, да оставят колите си в гаража и да пътуват с … велосипед. Подобно нещо обаче е далеч от реалността: обикновеният германски гражданин изминава средно по 17 километра, за да достигне до работното си място. Постоянно закъсняващите, препълнени и прекалено скъпи влакове също не могат да бъдат истинска алтернатива на придвижването с личния автомобил.

Победа за автомобилните концерни

Забраните за движение на старите дизелови автомобили не са победа над автомобилните концерни. Тъкмо обратното: това е победата на самите концерни над всички останали. Само в Кьолн от забраната ще бъдат засегнати 110 000 собственици на автомобили. Тук изобщо не смятаме многобройните жители на по-малките населени места около града, които всеки ден пътуват до Кьолн, защото работят там. На всички тях сега ще им се наложи да си купуват нова кола. Ето това вече наистина е поражение – поражението на обикновените граждани.

Всяка седмица валят нови съдебни решения, забраняващи движението на старите дизелови автомобили. По същество това е нагло отчуждаване на собственост в особено големи размери – толкова гигантски, че би им завидял всеки бивш комунистически лидер.

А от партията на Зелените и от Левицата бурно аплодират… Но защо?! Не си ли задават въпроса кои са собствениците на тези стари дизелови автомобили? Нима са мислят, че това са борсови посредници и банкери? Не, засегнати от забраните са хорица със скромни доходи – например чистачки, които сутрин  гладят ризи и лъскат тоалетни в северната част на Кьолн за по десетина евро на час, а след обяд се отправят на 15 километра в южна посока, за да чистят кухни и офиси. За тези хора е ценна всяка минута. Или пък самотни майки, които сутрин закарват децата си на училище, а после бързат да стигнат до работното си място. Нима всички тези хора са в състояние да си купят електроавтомобили? Ако останат без старите си возила, за тях това ще е истинска катастрофа.

В самодоволното ликуване на защитниците на околната среда се съдържа и порядъчна доза егоизъм. Те разсъждават така: "На тези автомобили не трябва да се разрешава да влизат в града, защото в него живея АЗ!" Тези „еко-апостоли на морала" изобщо не се интересуват от проблемите на чистачката или на дребния занаятчия, чието оцеляване е сериозно застрашено.

На всичкото отгоре забраните за движение на старите дизелови автомобили не решават проблемите, а само ги пренасят в чужбина. Никой обаче не се е притеснил особено от това, че хиляди таратайки ще заминат за Източна и Югоизточна Европа, за Близкия Изток и Африка. А там вече се надсмиват над "глупавите германци". Но нима градове като Минск, Белград и Кайро не са част от същата тази планета, която все се опитваме да спасяваме?

Може и без забрани

Защо тогава са тези забрани? Голям брой технологични новости, като например безоловният бензин, автомобилните катализатори или спирачните накладки, несъдържащи азбест, бяха въведени без да се спират от движение по-старите автомобили.

Ясно е и това, че не може при всяка промяна на евро-нормата за отработените газове хората да си купуват и нов автомобил. Макар че има доста хора, които биха се зарадвали на подобна логика – например търговците на стари коли в София и Кайро, но и концерни като Фолксваген, БМВ и Даймлер.