Да забранят ли забрадката за малки момичета?

Министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет смята, че не бива децата да бъдат задължавани да носят забрадки, защото по този начин им се отнема възможността сами да определят бъдещото си поведение. Публицистката Маргарете Щоковски, която е философка по образование, пише в статия за "Шпигел онлайн", че този аргумент би бил добър, ако на всички деца се признае правото сами да решават какво се случва с тялото им по религиозни причини. Според нея, тогава би трябвало да се забранят и обрязването и дори кръщенетата на новородени и малки деца.

Тогава да се забранят и прашките?

Авторката смята, че освобождаването на жените от обществени и религиозни принуди не може да стане чрез налагането на нови принуди и правила. Щоковски се обявява категорично против държавното регулиране на религията, което, според нея, е контрапродуктивно. "Подобни неща внушават на хората, че религията на тяхното семейство се регулира по-силно от тази на останалите семейства. Ислямът освен това не е единствената религия, която понякога води до странно отношение към тялото и секса", пише Щоковски. По-нататък в статията си тя посочва, че който иска да забрани забрадката на момичета под 14 години с аргумента, че тя ги "сексуализира", трябва да забрани и за същата възрастова група носенето на сутиени с подплънки и прашки.

И публицистката Чигдем Топрак, която е политоложка по образование, се спира на темата за забрадките в обширна статия за седмичника "Ди Цайт". Тя твърди, че забраната на забрадките за момичета под 14 години ще засегне точно онези семейства, които не зачитат правото на дъщерите си на религиозно самоопределение. "Със сигурност забраната няма да накара всички тези родители да се откажат от забрадките за дъщерите си след като навършат 14 години. Забраната обаче ще помогне на онези семейства, които не одобряват тази традиция, но я налагат на дъщерите си под натиска на общественото мнение."

Дали да се носи забрадка, според Топрак, би трябвало да бъде единствено плод на индивидуалното решение на всяка жена. Защото, пише тя по-нататък, забрадката е нещо като униформа, която е свързана с определен строг етикет на поведение. Гримът ѝ, начинът по който носи забрадката, облеклото ѝ, когато се среща и разговаря с мъж на публично място или демонстрира близостта си с него - всичко това вече не е част от нейното индивидуално и лично жизнено пространство, а подлежи на оценка и осъждане от общността, към която принадлежи.

"За мнозинството в обществото жената със забрадка може да представлява най-вече отделен индивид, но за нейната общност, тя на първо място е частица от колектива. Внезапното сваляне на забрадката означава не просто отхвърлянето на религията, а и на свързаните с нея ценности, норми и обичаи. Затова жени, които са носили мюсюлманска забрадка и после я отхвърлят, стават уязвими. Дори и родителите им да застанат зад тяхното решение, младите жени неизменно се оказват стигматизирани от близкото обкръжение, което ги смята за "предателки"", пише Топрак.

В същото време политоложката признава, че младите мюсюлманки биват стигматизирани не само от собствената си общност, но и от германското мнозинство. Авторката апелира да не се допуска стигматизирането на младите момичета като потискани, изостанали и фанатични същества. Точно затова, според нея, ако се стигне до въвеждането на забрана, тя би трябвало да важи само до 14-та година на момичетата. Жените, които искат да носят забрадка, не трябва да стават обект на дискриминация - нито на работното място, нито в средните училища и университетите.

Забраната няма да реши внезапно всички проблеми

В своята статия в "Ди Цайт" Топрак признава, че не всеки глас срещу мюсюлманските забрадки е глас в защита на свободата на жените, както и че не всеки глас в полза на забрадките е глас в защита на правото на жените на самоопределение. Забраната на забрадката за млади момичета няма да реши проблемите незабавно, предупреждава публицистката. Според нея обаче е важно да се изгради съзнание, че в нашето общество носенето на забрадката е оспорвано и ще си остане оспорвано. "Който се ангажира в името на едно толерантно и мултикултурно общество, не бива да се страхува от това да критикува догматични идеи, които се представят като непоклатими от ислямската религия", пише в заключение Чигдем Топрак.