Грешките на НАТО

В реч в Мюнхен през 2007 година Владимир Путин изрази болката си от това, че светът не разглежда Русия като пълноправен партньор. Оттогава насам той многократно е повтарял тезата си, без обаче да си дава сметка, че това е функция от неговата собствена политика, пише "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ). В този смисъл Русия се изолира сама. Именно това прави в момента руското ръководство със своята ревизионистка политика, насочена към дестабилизиране на съседите и конфронтация с външния свят, която цели да отклони вниманието на хората от вътрешните проблеми на страната. Тази политика на Путин е точно обратното на горбачовите "Перестройка", "Гласност" и "Ново мислене".

Точно от това обаче се нуждае Русия - от ново мислене във външната си политика и политиката си по сигурността като част от спешно необходимата на страната модернизация, убеден е германският експерт по въпросите на сигурността, бригаден генерал от запаса Клаус Витман. За Русия това би означавало да се откаже от всички клишета за НАТО от времето на Студената война и да престане да ги използва като инструмент във вътрешната си политика. През 1990 година Алиансът подаде ръка за сътрудничество на бившите си противници, а седем години по-късно Русия и НАТО декларираха официално, че престават да се разглеждат като противници. Русия трябва да признае също, че опасностите за нейната сигурност не идват от Запад, а от Юг и (вероятно) от Изток. В същото време Кремъл трябва да разбере какви страхове разпалва той у съседните на Русия страни, когато декларира, че ще защитава всички руснаци навсякъде по света, казва Витман пред ЗЦ.

Критичен поглед към НАТО

Всичко това не означава, че Северноатлантическият пакт е безгрешен, гласи друга негова теза. НАТО не се постара да разбере руската политическа психология и болката на една наранена бивша имперска и световна сила, посочва Витман в интервю за "Дойчландрадио". След края на Студената война не беше обърнато достатъчно внимание на въпроса за мястото на Русия в европейските структури за сигурност, а амбициите на Грузия и Украйна за членство в НАТО засегнаха особено силно Москва. Да не говорим за това, че през 2008 година, когато американците излязоха с инициативата си "Екшън план за членство", Грузия и Украйна изобщо не бяха готови за членство в пакта, уверява германският експерт. Никой в Алианса тогава не търсеше разбирателство с Русия, казва той по същия повод пред ЗЦ.

Разширяването на НАТО в източна посока беше грешка, смята Янин Вислер от германската Левица и кандидатка за заместник-председателския пост в партията. В интервю за електронното издание t-online депутатката в парламента на провинция Хесен казва, че за ескалацията на напрежението в Украйна вина носят също и ЕС и НАТО, а евентуално струпване на натовски войски в близост до границите на Русия би било следващата голяма грешка на Северноатлантическия пакт след разширяването му на Изток.

Друга допусната от НАТО грешка е свързана с много оспорвания план за противоракетна отбрана в Европа - прекалено късно той беше представен като проект за сътрудничество. Западът подцени и това, колко болезнено за Москва ще бъде даването на независимост на Косово. Недостатъчно използван и разработен беше съвместният Съвет НАТО-Русия, който западните съюзници замразиха едностранно след войната в Грузия през 2008 година.

Нужно е ново начало

НАТО трява да излезе с конкретни предложения към Русия за бъдещото си сътрудничество с нея. Имаме нужда от ново начало, което да залага на партньорството, а не на конфронтацията, казва пред ЗЦ германският експерт по въпросите на сигурността. Ново съдържание трябва да получи работата в съвета НАТО-Русия, който трябва да започне да говори открито по всички теми, които допринасят за загубата на доверие между партньорите. По въпроса за по-нататъшното си разширяване Пактът трябва да продължи политиката на "отворените врати", като същевременно бъде отчитана и чувствителността на Москва по този въпрос.

Един ден "новото мислене" ще се наложи и в Русия - макар може би не докато Путин има думата в Кремъл. Краят на неговото управление може да се окаже по-близък, отколкото той и верните му привърженици си представят това. Във всеки случай Западът трябва да предложи на Русия дългосрочно сътрудничество, съблюдаващо интересите и на двете страни. Би било много жалко, ако конфликтът в Украйна ескалира до такава степен, че наложи тези планове да бъдат отложени за неопределеното бъдеще, казва още германският бригаден генерал от запаса Клаус Витман.