Гафовете на германските аристократи

Ваймарската конституция от 1919 г. отнема всички привилегии на германските височества: пред закона всички граждани на Германия трябва да бъдат третирани като равни. Всички имат еднакви права и задължения като граждани. Към задълженията, както се оказва, е и това, че оттук нататък аристократите трябва да плащат данъци. Аристократите обаче запазват именията, имената и титлите си.

Списъкът на германските аристократични родове е безкраен. Сред най-известните са Хабсбургите, Вителсбахерите, Хоенцолерните, Велфите. При редица фамилии само имената издават произхода, представителите им живеят като обикновени граждани - в жилище под наем и с определена професия. По-интересно става, ако се погледне зад високите зидове на по-големите имения като на родовете Турн унд Таксис, цу Зайн-Витгенщайн или фон Пройсен. Дворци, принцове, принцеси - все неща, които упражняват особено очарование, най-вече над жените. Като любопитство и копнежи.

Елитен клуб

Най-характерен пример в това отношение са аристократичните сватби. Тогава всички се появяват в целия си разкош - дамите с най-прекрасните си одежди и със специално сътворени за целта шапки. Господата - с отмерена крачка и в скъпи костюми, закичени с ордени и семейни гербове.

Макар аристокрацията като институция да е премахната в Германия, тя продължава да съществува като обществена прослойка със свои собствени правила и до голяма степен затворена в себе си. Ако се разгледат родословните дървета на аристократите, става ясно, че сватбите рядко са с лица извън аристократичните кръгове. Така например съпругата на бившия германски министър на икономиката Карл-Теодор цу Гутенберг не е просто някоя си Щефани, а Щефани фон Бисмарк-Шьонхаузен.

Гутенбергови успяваха дълго време да придават малко аристократичен блясък на политическата сцена в Берлин. Което обаче приключи с разкиритията за преписаната докторска дисертация на политика от Християнсоциалния съюз. Благородното семейство сега възнамерява да заживее нов живот в САЩ.

Невъзпитаният принц

А скандалите? Те интересуват не само читателите на жълтата преса. Защото "простосмъртните" изпитват известно злорадство. Най-характерен пример е принцът от Хановер. Пълното му име гласи Ернст Аугуст Алберт Паул Ото Рупрехт Оскар Бертхолд Фридрих-Фердинанд Кристиан-Лудвиг Принц фон Хановер, Херцог на Брауншвайг и Люнебург. Женен за принцеса Каролина от Монако. С други думи - здраво циментиран във висшата европейска аристокрация. Но въпреки "квалификацията" си е без подобаващо поведение: пердаши фотографи, репортери и телевизионни оператори. Хановерският принц е дори осъждан.

Купонджия с купена титла и княгиня-пънкарка

Или пък принц Фредерик фон Анхалт. Осиновен срещу заплащане от възрастна принцеса, за да се сдобие с титлата. Това впрочем съвсем не се случва рядко в Германия. Сред най-известните "купувачи на титли" е самопровъзгласилият се консул Вайер, който е и посредник при търговията с аристократични, дипломатически и научни титли. Но нека се върнем на принц Фредерик. Всъщност той добива най-голяма известност със сватбата си с не съвсем младата холивудска звезда За За Габор. Принцът с купената титла се рее из висшето общество като цар на вселената, често с дебела пура в ухилената физиономия. Появява се в риалити-сапунки по телевизията и също като истинския си "колега" от Хановер не блести с особено аристократично поведение.

Глория фон Турн унд Таксис също е странна птица. Известна е предимно през 80-те години - разцвета на пънк-движението. Няма дрешка, която да е твърде крещяща, същото важи и за фризурите, с които смайва не само висшето общество.

С течение на годините и след като овдовява, обаче се поуспокоява. Пък и има доста работа около спасяването на фамилното състояние. През 2001 г. обаче и тя се изложи в едно телевизионно шоу, където заяви, че хората в Африка страдали така често от СПИН, не защото не вземали предпазващи мерки, а защото "чернокожите чукали твърде много".

Нуждае ли се Германия от аристокрацията си?

Доктори-преписвачи и принцове-побойници, разбира се, са нужни на Германия точно толкова малко, колкото криминални престъпници без синя кръв. Хубавките принцеси и красивите замъци са като че ли по-стойностни. Добре дошли са графове, херцози и барони, които предоставят именията или парите си за благотворителни цели. Дали Германия има нужда от крал или пък даже от император, отдавна вече не е въпрос, който да се обсъжда сериозно в страната.