В Литва процъфтява търговията с "бели робини"

Все по-често се случва, литовски семейства да издирват безследно изчезналите си дъщери, които нерядко попадат в ръцете на търговци на бяла плът. Според данни на криминалните служби, над 1000 души изчезват безследно в Литва - предимно млади момичета , но и момчета. Частни инициативи и организации обвиняват литовското правителство, че не разполага със стратегия за да прекрати престъпната търговия с хора. Затова семействата на засегнатите все по-често са принудени, сами да поемат инициативата за издирването на безследно изчезналите.

Бюрото на Она Густиене се намира в един грозен квартал от панелни блокове, встрани от кокетно боядисанети в пастелни тонове къщи на стария град във Вилнюс. Антрето е същевременно и кухня. В една малка стаичка е свряно легло, на което в случаи на спешна необходимост да се приютяват жени, неждаещи се от защита. Преди 8 годинин 65 годишната днес Она основава центъра, който в момента оказва подкрепа на 120 семейства, издирващи безследно изчезналите си деца.Самата Она е майка на момиче, изчезнало преди години.

"Полицията само внася в компютрите данните на безследно изчезналите, но след това не предприема никоква издирвания" - казва Она Густиене. В един печално прочул се случай, едва след двугодишно разследване от страна на на бащата на изчезнало момиче се оказва, че те отдавна вече не е сред живите. Престъпникът бил заловен в Германия. Той признал че е отвлякъл и убил момичето за да може с нейния паспорт нелегално да вкара друга малолетна жертва в Германия.

Според говорител на германската федерална криминална служба германските и литовски органи междувременно се опитват да подобрят координацията на действията помежду си. Неправителствени помощни организации отдавна са създали трансгранична мрежа, чието съществуване отчасти се финансира и от европейския бюджет. Причината за това е, че повечето жертви на търговията с бели робини - произхождат от Централна и Източна Европа. Според статистиките на Федералната криминална служба за 2002 година техният дял съставлява 87 на сто от всички известни случаи. От общо 811 регистрирани жени, 143 са били от Русия, 119 от Литва и 91 от България.

Барбара Ерит от Берлинското дружество на хуманитарната организация Каритас например си сътрудничи с литовката Она Густиене във Вилнюс, когато някоя жена, принуждавана към проституция даде показанеия пред германско съдилище, след което пожелае да се завърне в родината си и има нужда от сигурно убежще. Германското дружеество на Каритас издирва жени и момичета, чиито данни преди това са им предадане по електронната поща от чужбина. Успеят ли да издирят някоя от жертвите на принудителната проституция, те веднага се обаждат на германската полиция и предават по-нататък работата в нейни ръце.

Във Вилнюс надеждите за прекратяване или поне ограничаване на търговията с бели робини са свързани с евентуално бъдещо подобряване на икономическата ситуация. Например вследствие на бурно развиващия се туризъм. Особено младите хора се нуждаят от възможности за работа в страната, за да не се подават така лесно на измамните обещания на търговците на хора. Що се отнася до въпроса, дали момимечтата и жените не знаят, какво ги очаква в чужбина - мненията са често противоположни. Говорител на градското ръководство в Каунас - вторият по големина литовски град твърди, че от десет жени, само една става обект на принуда. Германската криминална служба пък съобщава, че повоче от половината от жертвите на принудителната проституция са били примамени с лъжливи обещания.

Онова, което все още недостига в Литва са възможности за психологическа подкрепа и помощ за жени, завърнали от принудителна проституция в чужбина. Със средства на "Реновабис" - акцията за солидарност на германските католици - в Литва предстои да бъде създадена национална мрежа от седем центъра, предлагащи подобна подкрепа на жертвите на принудителната проституция.