Всички опции са опасни

Има кризи и войни, на които не може да се сложи край. Който се намеси в тях, за да предотврати човешки трагедии, той действа морално и същевременно безразсъдно - той иска да разруши Содом, но неволно го превръща в Гомор. Така избухна Първата световна война: онова, което започна като атентат в Сараево, се разрастна в "първата катастрофа на двайстото столетие" (Голо Ман).

Сто години по-късно гражданската война в Сирия крие сходни опасности. Един режим избива част от своя народ. Същевременно опозиционни групировки избиват действителни или мними привърженици на същия този режим. Не стига това, но и Ал Кайда вилнее между Алепо и Ас-Суейда – с брутална сила, която се мери едва ли не само с тази на терористите от Хизбула.

Какви ще са последиците от намесата?

Коя западна държава би се намесила при това положение, на чия страна би застанала? Кому би се притекла на помощ? Коя сирийска групировка е по-близка до европейско-американския лагер? Сигурно ли е, че тя изразява интересите на мнозинството от сирийците? А дори и действително да представлява мнозинството, къде е гаранцията, че ще създаде стабилен ред, при който човешките права ще се спазват?

"Хората в Сирия страдат, трябва да им се помогне!" – този аргумент е основателен. Но какви ще са последиците от намесата? Поне две са силите, които имат явен интерес сирийският президент Башар Асад да остане на власт. Иран например е готов да направи всичко, за да превърне с помощта на палачите и тайните си служби евентуалната американска военна намеса в истински ад, при който самоубийствените атентати ще са още по-чести и от пясъчните бури в сирийската пустиня. Свръхсилата Русия на свой ред отсега усърдно снабдява сирийския режим с най-модерни отбранителни ракетни системи, за да подсигури възможно най-тежки поражения върху бойните самолети и кораби на НАТО. Москва дори вече изпрати свои военни кораби в Средиземно море. Те трябва да демонстрират пред света колко важен за нея е Дамаск и как не желае да загуби последния си съюзник в региона.

Няма безопасен изход

В случай на военна интервенция от страна на НАТО, Русия сигурно няма да посмее да се намеси. Но в по-новата ни история и друг път е избухвала голяма война, въпреки че никой от участниците не е желал наистина да се стигне дотам. Готов ли е Западът да поеме този риск? Готов ли е да изпрати свои военни части в Сирия и да хвърли своите войници в една битка, в която много от тях вероятно ще намерят смъртта си? Има ситуации, в които всички опции са еднакво опасни.

АГ, ДПА, ВО, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева