Високомерието на Германия не е оправдано

Иди че ги разбери тези японци! Нима катастрофата във Фукушима не им беше достатъчна, за да се убедят, че атомът е опасен - питат се мнозина в Германия. И то след като големи части на островната държава бяха радиоактивно заразени и обезлюдени? За политиците и атомното лоби в страната въпросът за вината е решен: проблемът не бил в техниката, а в грешките на обслужващите я хора.

Внушението, което се крие в този отговор, е очевидно: ако човек спазва предписанията и се учи от грешките си, той ще може да овладее и атомната енергия. Такава е и позицията на японското правителство. В Германия се чудят и недоумяват. Но нещата са по-сложни,отколкото изглеждат на пръв поглед.

Японците, които винаги са имали голям технически афинитет, със сигурност са си извлекли поуки от станалото във Фукушима. А те са горчиви. Принудени бяха да осъзнаят, че икономически дестабилизираната в момента Япония просто няма как да се откаже от атомната енергия, ако не иска да бъде задмината от бурно развиващия се Китай.

Той впрочем няма намерение да закрива атомни централи, нито пък останалите азиатски съседи и конкуренти на Япония. И без друго, бедната на суровини страна е принудена да внася огромни количества въглища от Австралия, природен газ от САЩ, петрол от Средния Изток и от Югоизточна Азия, а това и струва скъпо и прескъпо.

За Япония няма друг изход

На всичкото отгоре, новата суперсила Китай е в състояние да прекъсне транспортните пътища за тези доставки, когато и както пожелае. Тези опасения се оказаха повече от оправдани, на фона на двустранните разправии през последните месеци. Затова нежеланието на Япония да се раздели с атомната енергия не е израз на някакво сляпо упование в техниката, нито плод на празноглаво политическо упорство, а чисто и просто решение, което за момента няма алтернатива.

Затова Германия е редно да се въздържа от упреци и наставления към Токио. Още повече, че и в Берлин изпитват затруднения поради планирания отказ от атомна енерегия, независимо от факта, че той се извършва в условията на почти пълен обществен консенсус. В Германия например са изправени пред нелеки технически и политически предизвикателства като строежа на нови далекопроводи и друга инфраструктура, както и пред неизбежни повишавания на цените на тока. В сравнение с проблемите на Япония, обаче, всичко това изглежда просто невинно.

Освен това Германия се намира в доста комфортно положение по отношение на снабдяването с електроенергия. Нуждае ли се страната от допълнителен ток, тя може да го закупи от съседна Франция, където също работят множество атомни централи, или от друга европейска държава. За островна Япония, получаването на ток от чужбина е значително по-трудно. А що се отнася до развитието на алтернативни източници на енергия - за това със сигурност ще са необходими още доста години. Има и определени технически трудности.

Алтернативите? След 30 години!

Предвидено е създаването на големи офшорни ветрогенераторни паркове, но то ще бъде затруднено от обстоятелството, че бреговете на Япония са много стръмни, както и от това, че често са спохождани от ураганни ветрове и тайфуни. В бъдеще Япония би могла да извлича енергия и от геотермални източници, и най-вече да пести повече от потреблението чрез топлоизолация на сградите и екологосъобразно поведение на жителите в гигантските градове. Всичко това обаче няма да е достатъчно, за да се задоволи енергийния глад на високотехнологичната нация. Поне засега.

Към горчивите изводи на на японците спада и този, че една мащабно разгърната атомна енергийна политика не може да бъде преориентирана за ден-два. Чак към 2040 година страната има шансове да си изгради алтернативно енергийно снабдяване. Предпоставка за това е обаче, жителите на Япония активно да настояват пред управляващите за осъществуването на подобни алтернативи.

А за това е нужно преди всичко доверие към политическата класа, каквото мнозина японци в момента просто не изпитват. И все пак, като се има предвид, че силно отровният плутоний има период на полуразпад от над 24 000 години, а японските правителства се задържат средно по една година, явно че ще им е нужно голямо търпение!

Автор: А. Фройнд, Редактор: Б. Узунова