Какво ли не се изписа и изговори за това европредседателство. Но независимо от изписаното и изговореното, мандатът на България като председател на ЕС си остава някаква химера. Според Омир, химерата е чудовище с лъвска глава, туловище на козел и дракон вместо опашка, което яростно бълва огън. Тези характеристики могат да се съотнесат към българското европредседателство и накрая сигурно ще излезе нещо многозначително. Но нека вместо това да се съсредоточим върху преносното значение на „химера“: невъзможно желание, фанатазъм някакъв.
Три невъзможни мисии
Първото невъзможно желание на политическа София, свързано с европредседателството, проектираше върху следващите шест месеца някакво същинско лидерство на България в ЕС. Това, разбира се, няма особена връзка с действителността, защото държавата, която председателства ЕС, изпълнява главно координационни, организационни и представителни функции. И за щастие българските власти вече го разбраха.
Второто невъзможно желание е, че като председател на ЕС България ще може истински да помогне на балканските си съседи по пътя им към еврочленство. Да, София ще организира среща на върха по тази тема, но нито Черна гора, нито Сърбия, а още по-малко Македония ще получат някакви по-конкретни обещания. Да не говорим, че – независимо от искрено добрите си намерения и регионална компетентност – България едва ли може да служи като пример за подражание и локомотив, теглещ съседите към приемане в ЕС. Та нали самата България все още е под наблюдение в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка?
Невъзможно желание номер три: бързо приемане в Шенгенското пространство и в еврозоната. Впрочем, „въздушният и воден Шенген“ може да се случи на България през 2018 година, но за пълно членство в двата елитни клуба на ЕС страната ще трябва още да почака.
И все пак: българското европредседателство не е единствено химера. Ако се отнесем към него практично и без изхвърляне или национално самонадценяване, то в крайна сметка може да се окаже нещо добро както за ЕС, така и за самата България.
Проевропейски курс
За ЕС ще бъде истински балсам фактът, че точно в този труден момент председателството поема страна, чиито граждани дават на Евросъюза едно от най-високите равнища на подкрепа – над 60 процента. И че сегашното правителство в София също следва стриктен европейски курс, без да си позволява грозните капризи на други бивши съветски сателити като Полша, Унгария или Словакия. Защото, за разлика от Полша и Унгария, които удобно „забравят“, че са в подем единствено благодарение на европейските пари, България осъзнава на какво дължи трайния си икономически ръст и не прави евтини фасони. Освен това в лицето на Бойко Борисов европейците реално ще могат да разчитат на политик, който убедено работи за един от главните приоритети на българското европредседателство: консенсуса. Консенсусът, който е особено необходим, за да се справят европейците с притока на бежанци и мигранти, но най-вече – с преувеличените тревоги и страхове на своите избиратели. А заедно с Борисов за този консенсус ще работи и една енергична Лиляна Павлова, която вече успя да си спечели уважение и доверие в Брюксел.
Навярно тук е мястото тържествено да се възпроизведе и дългият списък от български приоритети за председателството, освен консенсуса: кохезия, конкуренция, дигитално стопанство. Плюс старта на преговорите за Брекзит, плюс първите разговори по бюджетната рамка, плюс… Все къде трудни, къде амбициозни проекти, които обаче тъй или иначе се придвижват, независимо дали председателят на ЕС се казва Естония, България или Австрия.
Европредседателството като шанс
Всъщност, България може да използва тези шест месеца начело на ЕС и за още една, банална и очевидна, практическа цел: да се покаже пред Европа откъм най-добрите си страни. Защото България вече близо 11 години остава почти невидима в ЕС: една средно голяма, относително спокойна и не много интересна страна в европейската периферия, която може да се окаже важна единствено покрай някоя банкова криза, покрай антиправителствени протести или покрай мигрантите и бежанците. А това не е честно. Защото, отвъд клишето, България наистина си струва да се види – с огромното ѝ богатство на археологически и исторически паметници (поставят я дори на трето място след Италия и Гърция), с наистина чудесната си и разнообразна природа, с вкусната храна и отличните напитки. Покрай новите форми на туризъм (нискотарифни авиолинии, Airbnb) София изведнъж се напълни с млади и любопитни хора. А сега европредседателството ще привлече в България стотици, дори хиляди платежоспособни „мултипликатори", които могат трайно да повишат туристическите акции на страната до равнището, което България заслужава.
Поне това не звучи като химера.