Атомна енергия "Made in China"

Можеше да се очаква, че в Китай ще се появят нови атомни централи. Това, че разрeшението за строеж на един нов реактор в провинция Ляонин беше дадено точно в деня на годишнината от аварията във Фукушима, може и да звучи малко провокативно за германците. В Китай обаче това се тълкува по-скоро като израз на самочувствие и близост до гражданите. Защото за разлика от Германия, където привържениците на атомната енергия са в малцинство, Пекин може да е сигурен, че ще получи подкрепата на своето население.

Хората там искат час по-скоро да се закрият електроцентралите с въглища, които в момента съставляват 70% от всички централи в Китай и задушават в смог големите китайски градове. По тази причина китайците гледат на атомната енергия много по-благосклонно, отколкото редица европейци. Ето защо решението за строежа на новия реактор означава връщане към нормалността, още повече, че и в редица други страни, като да речем Полша, Франция и Англия, има планове за изграждане на нови атомни централи до 2030 година. Дори Япония, която силно пострада от аварията във Фукушима, смята да използва и занапред атомната енергия.

В Китай става дума за два реактора с мощност от по един гигават. Засега електроенергията, добита от атома, съставлява едва 2% от цялата енергия, произвеждана в Китай, докато в световен мащаб този процент е средно 15 на сто.

На пръв поглед новината за двата нови реактора изглежда повече от скромна на фона на амбициозните цели, които си поставя китайското правителство. Това обаче заблуждава. Защото сегашното разрешително за строеж не е единственото. В момента се изграждат още 27 други електроцентрали. След Фукушима първоначално беше наложено временно спиране на строителството им, а вече построените реактори бяха подложени на допълнителна проверка за сигурност. Само че през 2012 г. мораториумът беше отменен и строителните работи продължиха.

Атомната енергия в Китай е смятана за екологична

Китайското държавно ръководство, за разлика от германското, не е застрашено от седящи стачки и блокади на транспотни артерии, когато обявява строежа на нови атомни централи. Още миналата година правителството в Пекин си постави за цел да утрои мощността на атомните си централи до 2020 г. до ниво от 59 мегавата. Пак дотогава броят на атомните централи трябва да нарасне от 15 на 71. Ако всичко се развива според плановете, най-късно през 2030 г. Китай ще разполага с мощности от 150 гигавата, с което би задминал американците, които произвеждат около 100 гигавата атомна енергия годишно. С това Народната република само в рамките на едно поколение би се превърнала в най-голямата атомна нация в енергетиката. На опазването на околната среда в Пекин сега гледат като на свой върховен приоритет, а атомната енергия там, за разлика от Германия, има славата на екологична енергия.

Китайското решение за нова атомна централа има голямо значение за Германия. Защото китайците строят в момента в близкото обкръжение на Германия различни атомни централи по американски или германски инженерни технологии. Например в Англия, където ще заработят няколко реактора с мощност от по 1,6 гигавата.

Още миналият октомври Лондон и Пекин подписаха сделка, която разрешава на китайските фирми да притежават и да експлоатират атомни реактори във Великобритания. Освен това Китай участва в строежа на първия атомен реактор на Румъния, който трябва да бъде завършен до 2017 г. Преговоря се и по строежа на ново атомно съоръжение в Турция.

Повече атомни централи "Made in China"

И това е само началото, защото колкото повече финансови затруднения имат европейците и колкото повече евтини реактори докажат своята годност в Европа, толкова повече ще нарастват китайските продажби. Още отсега може да се каже, че тактиката на Меркел по въпроса за атомните централи може и да има своето вътрешнополитическо оправдание, но от енергийно-политичека гледна точка представлява автогол.

Вътрешнополитически Меркел успя да "отнеме" най-важната политическа тема на партията на Зелените. Поради това техният брой избиратели намалява. Онези избиратели обаче, които са критично настроени към атомната енергия, неминуемо скоро ще забележат, че сигурността на Германия няма да се повиши от това, че повече няма да има германски атомни централи, които бяха считани за едни от най-сигурните в света. В крайна сметка Германия отвсякъде ще бъде обградена от нови китайски атомни централи, чиято сигурност няма как да е по-висока от тази на закритите германски реактори. При това ще става дума за съоръжения, чиито качество и сигурност германците няма да могат да контролират. За целта би следвало първо да прокарат в Брюксел задължителни стандарти, но това едва ли ще е много лесно за една страна, която иска да се откаже от атома.

Избирателите, които не харесват атомната енергия, едва ли ще доволни от подобно развитие. Може би Меркел все пак ще има късмет: защото кой ли от опозицията ще иска доброволно да бръкне с пръст в раната? Зелените и Левицата - със сигурност - не. Та те искат същото като Меркел. В този смисъл Китай може да е сигурен, че дори в Германия едва ли ще се намери някой, който да недоволства от китайските атомни централи на европейска земя. Защото, винаги когато някой ги посочи укорно с пръст, разочарованата германска атомна индустрия ще може да отвръща: "Сами сте си виновни, нали искахте да имате най-голямата сигурност в света! Сега ще трябва да се задоволите с "Made in China"!

Коментаторът на ДВ Франк Зирен от 20 години живее в Пекин.